О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София 23.02.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1046 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] чрез адв.Д. С. от АК-Р. против решение № 258/20.05.11г.по в.гр.дело № 402/11г.на Окръжен съд – Русе,с което е потвърдено решение № 299 от 18.02.11г. по гр.дело № 6380/11г.на Районен съд-Русе в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, предявени от Г. Б. Д..
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи като основание за допускане на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК- разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба Г. Д. чрез адв.С. С. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 40 от 3.07.10г.,с която е прекратено трудовия договор на ищеца Г. Б. Д. на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ,е незаконосъобразна,тъй като същата не е мотивирана.
. Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По посочения от касатора въпрос мотивирана ли е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ при посочване в нея единствено на правното основание има практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,която е задължителна за въззивните съдилища съгласно т.2 от ТР № 1/2010г.на ОКГТК – решение № 425 от 18.10.11г.по гр.дело № 1966/10г.на ІV г.о.В него е прието,че при прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата,работодателят следва да посочи в заповедта за уволнение точно и конкретно липсващите качества.Тези качества следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения.Основанието по чл.328 ал.1 т.5 КТ е безвиновно и е недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения.Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на липса на качества на работника или служителя – недостатъчни професионални знания,умения и навици,то е едно трайно състояние и е обективно.Когато неизпълнението на трудовите задължения не се дължи на обективните възможности на работника или служителя,а на умишленото му или небрежно поведение,то е налице нарушение на трудовата дисциплина,което се санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност.Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ следва да съдържа конкретните данни,мотивирали волята на работодателя да прекрати трудовото правоотношение,за да могат да се разграничат двете хипотези. Липсата на мотиви за приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или служителя,който следва да получи пълна информация за обстоятелствата,на които се основава уволнението,за да може да ги обори при евентуално оспорване в съда.В този смисъл са и решение № 483 от 13.10.09г.на ВКС по гр.дело № 5084/08г.на ІІ г.о. и решение № 306 от 18.05.10г.на ВКС по гр.дело № 1730/09г.на ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените пред тази инстанция разноски в размер на 200 лв,представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 258 от 20.05.11г.,постановено по в. гр.дело № 402/11г.на Окръжен съд – Русе по жалба на [фирма]-Р..
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на Г. Б. Д. ,със съдебен адрес: [населено място], [улица] бл.Ш. вх.ет.,адв.С. С.+ сумата 200 лв/двеста/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.