1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София, 23.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 77 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 866/09.12.2011г. по ч. т. дело № 757/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1852 от 05.07.2011г. по гр. дело № 1712/2011г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК частично е изменено определение от 25.05.2011г. по гр. дело № 20325/2010г. на Пловдивски районен съд, VII състав.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, тъй като неправилно съдебният състав е приел, че определението на Пловдивски окръжен съд не подлежи на обжалване. В т. 2 и т. 3 от частната жалба излага и съображения за неправилност на определението на Пловдивски окръжен съд. Моли обжалваният съдебен акт на ВКС да бъде отменен с произтичащите последици.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу въззивното определение, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Изложил е съображения, че определенията на съда по обезпечение на иска и тези за отмяна на обезпечителните мерки подлежат на двуинстанционно разглеждане с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, съгласно която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато районният съд е отказал исканото обезпечение. Определението на Пловдивски окръжен съд не попада в хипотезата на чл. 396, ал. 2 ГПК, тъй като исканото обезпечение е допуснато още от районния съд, а Пловдивски окръжен съд е действал като втора инстанция и фактически частично е изменил първоинстанционното определение, като наложената възбрана върху осем недвижими имота е отменена и е запазена възбраната само върху един от недвижимите имоти по пункт 3 от определението на районния съд.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на въззивната инстанция е постановено по повод постъпила частна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу определение от 25.05.2011г. по гр. дело № 20325/2010г. на Пловдивски районен съд, 7 гр. състав, с което е допуснато обезпечение на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК чрез налагане на възбрана върху осем недвижими имота. Независимо от диспозитива на въззивното определение, практически въззивната инстанция е потвърдила обезпечението на иска чрез възбрана само върху един от недвижимите имоти, а в останалата част е отменила първоинстанционния съдебен акт.
Определението на въззивната инстанция, с което последната се е произнесла по правилността на определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато исканото обезпечение на иска, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалваният въззивен съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие, нито е от категорията на актовете по чл. 396, ал. 2 ГПК, тъй като с първоинстанционното определение не е отказано обезпечение на иска и въззивният съд не е допуснал обезпечение в посочената хипотеза, а е запазил обезпечението чрез възбрана на един от недвижимите имоти. В този смисъл правилно съставът на Второ отделение, ТК на ВКС се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2010г. от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС, с изключение на хипотезата на чл. 396, ал. 2 ГПК, която в случая не е налице.
Обжалваното определение на ВКС, ТК, състав на Второ отделение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 866/09.12.2011г. по ч. т. дело № 757/2011г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.