ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
София, 26. февруари 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 410 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 480/05.10.2015 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 292/2015, с което е потвърдено решение № 31/20.02.2015 на Девинския районен съд по гр.д. № 216/2014, с което са уважени предявените искове за реално изпълнение на задължение за рекултивиране на земеделски имот след изтичане на наемния срок и за неустойка по договора за наем със законната лихва.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], София, представляван от юрк. К. като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за: допустимостта съдът да осъди дължащия рекултивирането на земеделска земя да извърши действия, които не са включени в петитума на исковата молба и по материалноправния въпрос за дължимостта на неустойка при неизпълнение на задължение, за което не е уговорена, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответниците по жалбата Д. Н. М., К. Н. К., Н. Н. К. и С. Н. К. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си по договора за наем да рекултивира ползвания временно земеделски имот, собственост на ищците след изтичане на наемния срок. Вместо да отстрани бетоновата настилка, ответникът я е оставил натрошена в почвения слой и е положил 14 – 16 см хумусен слой, вместо необходимите 25 – 30 см със съдържание на хумус 0,68 %, Рн 7,99, вместо необходимите 3 – 12 %, Рн 5 – 6. Ответникът не е изпълнил задължението си по т. 10.2. от договора да върне имота надлежно рекултивиран, поради което дължи уговорената в т. 4 от допълнителното споразумение неустойка за срока на забавата в размер на двойния размер на наемната цена.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят изхода на делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че по иск за реално изпълнение съдът може да определи отделните действията, необходими за постигане на дължимия по договора правен резултат, както и че неустойката е уговорена за забавеното изпълнение на задължението за връщане на имота надлежно рекултивиран.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 480/05.10.2015 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 292/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2