3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 26.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 627 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу тази част от Решение № 204 от 12.07.2013 год. по т.д.№ 284/2013 год. на Варненския апелативен съд с която е приет за неоснователен искът на дружеството-касатор срещу [фирма]; искът му за солидарно осъждане на [фирма] и [фирма]; искът му срещу С. Ц. В.; задължението му за заплащане на разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.
Депозирани са по реда на чл.287 ал.1 ГПК отговори от третото лице помагач на [фирма] – ЗК [фирма] и от ответника по два от исковете – С. Ц. В.. Разноски не са претендирани.
Предявени са от [фирма] обективно и пасивно субективно съединени искове с: 1./ правно основание чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД за сумата 352223 лв..; 2./ правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД за сумата 6752 лв.; 3./ правно основание чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД за сумата 152223 лв.; 4./ правно основание чл.55 ал.1 вр.чл. 88 ЗЗД за 20017 лв.; 5./ правно основание чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД за сумата 79983 лв.
Ответници по първия иск са [фирма] и [фирма]. Ответник по втория и третия искове е [фирма], а по четвъртия и петия искове – арх.С. Ц. В..
Исковете произтичат от неизпълнение на задълженията по договорни отношения за проектиране, строителство и строителен надзор на обект „Търговско складова база с офисна част” по които ищецът-касатор” [фирма] има качеството на възложител.
За некачествено изпълнение на строителството и некачествено осъществен строителен надзор по първия от исковете, Варненският окръжен съд е ангажирал солидарната отговорност на [фирма] и [фирма] до размера на 279265.88 лв. Отговорността на [фирма] е ангажирана до размера на 957564 лв. от които 6752 лв. за платено възнаграждение и 90812.12 лв. за поправка и привеждане на строителната конструкция в съответствие с техническите норми. Исковете срещу арх.С. В. са отхвърлени изцяло.
Въззивният съд е отменил решението на В. само в частта с която е осъден [фирма] да върне полученото възнаграждение в размер на 6752 лв. В останалата част е счел първоинстанционното решение за обосновано и законосъобразно.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на три въпроса, а именно: „1. Разходите за поправка на некачествен строеж, които се дължат на възложителя, включват ли и дължимия ДДС, който той ще трябва да заплати като получател по доставките на стоки и услуги във връзка с поправка на работата; 2. Ако се приеме, че разходите за поправка на некачествен строеж представляват обезщетение, а не облагаема доставка, то при определяне размера му, включва ли се ДДС върху сумите, които възложителят ще следва да заплати за поправката; 3./ Възстановява ли се ДДС на регистриран по ЗДДС търговец, когато данъкът върху добавената стойност се начислява от него при извършване на разходи, необходими за поправка на некачествен строеж, на който той е инвеститор, без да е налице последваща продажба от негова страна?”.
В останалата си част, изложението възпроизвежда доводите по касационната жалба и съдържа аргументи за неправилност на въззивния акт.
Становището на настоящия съдебен състав, че по отношение на посочените въпроси не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК произтича от следното: Поставените въпроси касаят присъденото обезщетение по чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД и нямат отношение към исковете с правно основание чл.55 ал.1 вр.чл.88 ал.1 ЗЗД. Предмет на иска по чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД е получаването от възложителя на обезщетение от изпълнителя, съобразно разходите, които предстои да извърши за поправка на некачествено извършената работа по договор за изработка. Както нормата на чл.265 ал.1 т.2 ЗЗД е ясна, че се касае за обезщетение, така и разпоредбите на чл.6 и чл.9 вр.чл.12 ЗДДС също са ясни и не допускат нееднозначно тълкуване дали в размера на обезщетението (съизмеримо с бъдещия разход за поправка на вещта) следва да бъде включен ДДС, който хипотетично би бил възстановен или не на възложителя – търговец, ако той би бил регистриран по ЗДДС към момента на бъдещата продажба на обекта, заплащане на възнаграждение за предстоящите СМР и пр. или е пък е дерегистриран към този момент. Бъдещите отношения на възложителя-касатор с фиска са извън предмета на спора по чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД, поради което поставените въпроси нямат качеството на обуславящи изхода на спора.
Водим от горното, Върховният касационен съд – ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 204 от 12.07.2013 год. по т.д.№ 284/2013 год. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.