ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
София, 27.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
ч.гр.дело № 1813/2016 год.
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.М. Т. срещу определение № 21935 от 16.11.2015 г, постановено по ч.гр.дело № 13877/15 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „А“ състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 20.11.2014 г на СРС, 36 състав за връщане на подадената от него искова молба вх.№ 10477 от 10.7.2014 г.
В касационната жалба се подържа, че атакуванато определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба П. Г. Г. не взема становище по същата.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение за връщане на исковата молба е правилно и законосъобразно, тъй като в предоставения от съда едноседмичен срок ищецът-жалбоподател не е отстранил нередовностите на предявения иск, чрез уточняване на обстоятелствената част и петитума на същия.
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК не е посочено нито едно от касационните основания на чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК. Подържа се единствено, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.
С оглед заявеното в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Касаторът е длъжен да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт, както разяснява т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които жалбоподателят се позовава и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В случая в изложението на касационните основания изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. не е налице изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като то не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси Недопустимо е съдът сам да формулира въпросите, които касаторът евентуално би имал интерес да постави, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.
По тези съображения обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21935 от 16.11.2015 г, постановено по ч.гр.дело № 13877/15 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „А“ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.