О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 29.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3341/2013 година
Производството е по член 274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№1325/20.05.2013г.,подадена от Българската Държава,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,представляван от Областния управител на Област с административен център [населено място],против решение №69/14.01.2013г. на Софийски апелативен съд,ГК,VІІ състав,постановено по в.гр.д.№1805/2012г. по описа на същия съд,в частта му имаща характер на определение,с която се оставя без разглеждане въззивната жалба на Българската Държава чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,представляван от Областния управител на област Б.,завадена с вх.№184 от 20.01.2012г. на ОС-Благоевград.
В частната жалба се правят оплаквания,че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна в тази му част.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място],в писмения си отговор счита,че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
Видно от данните по делото,с решение №180/19.12.2011г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№2009120010372/2009г. по описа на същия съд е отхвърлен иска,предявен от [фирма]/в ликвидация/ [населено място] против [фирма] [населено място],с който на основание член 108 от ЗС,да се установи,че е собственик на имот №55326.500.63 по кадастралната карта на [населено място],общ.Г.,при описани граници,с площ 29 008 кв.м.,както и да му предаде владението върху имота,и спрямо Българската Държава,представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за установяване че е собственик на имот №53326.500.63 по кадастралната карта на [населено място],общ.Г.,при описани граници,с площ 29 008 км.м.
Срещу горепосоченото решение на първоинстационния съд е постъпила въззивна жалба с вх.№184/20.01.2012г.,подадена от Българската Държава,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,представляван от Областния управител на област Б.,като е образувано в.гр.д.№ 1805/2012г. по описа на Софийски апелативен съд.Постъпила е и въззивна жалба с вх.№ 272/26.01.2012г.,подадена от [фирма]/в ликвидация/,гр.София срещу горепосоченото въззивно решение.
С решение №69 от 14.01.2013г. постановено по в.гр.д.№1805/2012г. по описа на същия съд,в частта му имаща характер на определения,въззивният съд оставя без разглеждане въззивната жалба на Българската Държава,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,представляван от Областния управител на Област Б.,като е приел,че жалбата е процесуално недопустима.Изложени са доводи,че с атакуваното решение е отхвърлена предявената срещу Държавата искова претенция,с което е защитен интересът й в нейното процесуално качество-ответник,като последното не се е променило от заетата позиция от последната в хода на спора.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилен извод на въззивния съд липса на правен интерес на Българската Държава,тъй като срещу нея исковата претенция е отхвърлена.Излагат се аргументи,че правният интерес на Държавата произтича от това,че в хода на производството по делото последната е признала иска,предявен срещу нея,след изричното упълномощаване за това от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Тези оплаквания са неоснователни.
С право на въззивно обжалване разполага всяка от страните в първоинстанционното производство,независимо дали е главна или подпомагаща.Както правото на иск,така и правото на обжалване предпоставя интерес от обжалването.За ищеца и ответника той е различен и се състои в това,че решението е според обжалващия неизгодно за него такова-изцяло или частично.Това зависи от интереса му от обжалване и от неговата воля.В различните случаи жалбоподателят може да обжалва цялото решение или отделни негови части,обаче ищецът ще има интерес да обжалва решението,когато искът му е отхвърлен/респ.частично ако така е уважен/.Същото се отнася и до ответника по отношение на уважената част от иска.След получаване на жалбата съдът е длъжен да извърши проверка на допустимостта й ,която включва процесуалните предпоставки за нейната допустимост,както и посочените в чл.260 и чл.261 ГПК.Жалбата е недопустима,когато е подадена от лице,което няма правен интерес или не е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение,както и когато е просрочена.В настоящия случай въззивният съд е констатирал,че за жалбоподателя- Държавата,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството-ответник по заявения установителен иск ,с постановеното от първоинстанционния съд решение,предмет на въззивната му жалба,иска е отхвърлен,т.е. постановеното с решението не е неизгодно за него.Ето защо,правилно съдът е приел,че не е налице интерес от обжалване на първоинстанционното решение от този жалбоподател,поради което подадената от него въззивна жалба е порцесуално недопустима.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №69/14.01.2013г. на Софийски апелативен съд,гражданска колегия,VІІ състав,постановено по гр.д.№1805/2012г. по описа на същия съд,в частта му,имаща характер на определение,с която се оставя без разглеждане въззивната жалба на Българската Държава,чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството,представляван от Областния управител на Област с административен център [населено място],заведена с вх.№184 от 20.01.2012г. на ОС-Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: