О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 215
гр.София, 29.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и пети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 11 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Ответникът К. К. Г., ответник и по касация, иска съдът да допълни определение № 386/ 23.05.2018 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 288 ГПК, с осъдителен диспозитив за сторените в настоящото производство разноски. Молбата е обоснована с пропуска на съда да разгледа това искане, направено в писмения отговор на касационната жалба.5
Касаторът Т. М. У. възразява, че ответникът по касация не е представил списък на разноските, а искането по чл. 248 ГПК е недопустимо. По същество възразява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че предвиденото в чл. 248 ГПК се прилага и за определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. То слага край на касационното производство, с постановяването му въззивното решение влиза в сила (чл. 296, т. 3 ГПК), а касационният състав дължи да реши и въпроса за сторените разноски (чл. 81 ГПК). Молбата по чл. 248 подава процесуално легитимирана страна – ответникът по касация, а доколкото настоящият състав е пропуснал да се произнесе по това негово искане в писмения отговор на касационната жалба, определението по чл. 288 ГПК е непълно. Предвиденото в чл. 80 ГПК не се прилага, а отводът на касатора за обратното е неоснователен (така т. 9 от ТР № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). Молбата е подадена на 31.05.2018 г. и е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК. Настоящият състав дължи разглеждането й по същество.
Към писменият отговор е представен договор за правна защита и съдействие, съдържащ удостоверителна част, че възнаграждението от 500 лв. за представителството на ответника по касация от адвокат К. Т. е не само уговорено, но и платено. То е в минималния размер по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а предвиденото в чл. 78, ал. 5 ГПК не допуска съдът да го намали в размер под минималния. Така втори е въпросът, че след като самият той е оценил труда на адвоката си на по-висока стойност (за сумата 1 000 лв.), при всяко положение е несъстоятелно неговото възражение, че действителната сложност на приключилото касационно производство предполага по-нисък размер на адвокатското възнаграждение. Направените разноски от ответника по касация се изразяват само в този разход, на основание чл. 248 ГПК определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено със съответния осъдителен диспозитив.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 386/ 23.05.2018 г. по гр.д. № 11/ 2018 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение със следния диспозитив:
ОСЪЖДА Т. М. У. ЕГН [ЕГН] да заплати на К. К. Г. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лв. – разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.