ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
[населено място] 03.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 799/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, oбразувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 14 от 11.01.2017 г. по ч.т.д. № 2508/2016 г. на Върховния касационен съд, І т.о., с което е оставена без разглеждане, подадената от [фирма], [населено място] частна касационна жалба с вх. № 7600/30.09.2016 г. срещу определение № 423 от 30.08.2016 г. по ч.гр.д. № 505/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по частната жалба – М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х. са на становище, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определение № 14 от 11.01.2017 г. по ч.т.д. № 2508/2016 г., състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане подадената от [фирма] частна касационна жалба с вх. № 7600/30.09.2016 г. срещу определение № 423 от 30.08.2016 г. по ч.гр.д. № 505/2016 г. на Апелативен съд – П.. За да постанови този резултат, касационният състав е приел недопустимост на сезирането си, тъй жалбата е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В тази връзка е мотивирано, че с разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.2, т.1 ГПК са изключени от обхвата на касационен контрол въззивните определения по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, а именно по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.
Частната жалба е неоснователна.
М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х. са предявили, всеки един от тях поотделно, искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на всеки от ищците по 2000 лева и искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на всеки от тях на лихва за забава в размер на 575,66 лева за периода от 07.06.2012г. до завеждането на исковата молба.следните искове. При обективно съединяване на искове, какъвто е процесният случай, преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва с оглед цената на всеки отделен иск, а не на техния сбор. Частната касационна жалба е подадена след влизане в сила измененията на чл. 280, ал. 2 ГПК /обн. ДВ, бр. 50/03.07.2015 г./, поради което и пар.14 от ПЗР на ЗИД на ГПК не намира приложение. С изменението на чл. 280, ал. 2, т.1 ГПК е изключена касационната обжалваемост по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Съгласно чл.274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая, предвид на това, че цената на всеки от обективно и субективно съединени искове не надхвърля 5 000 лева, следва да се сподели постановеното от първия тричленен състав на Върховния касационен съд, а именно, че атакуваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 14 от 11.01.2017 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, постановено по ч.т.д. № 2508/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: