О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 03.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.01.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3541/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№9738/22.08.2018г.,подадена от К. И. П. и В. Ц. П.,чрез пълномощника им адвокат В. С.,против Решение № 305/20.07.2018г. на Плевенски окръжен съд,гражданско отделение ,ІІгр.с.,постановено по в.гр.д.№339/2018г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №506/13.04.2018г. по гр.д.№363/2018г. по описа на Плевенски районен съд,ІV гр.с.- за осъждане, на на основание чл.109 от ЗС ,на К. И. П. и В. Ц. П. да предоставят на Л. Г. П., И. С. П. и Г. С. П. достъп до общата входна врата на жилищната сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], като им предоставят ключ от същата входна врата, с оглед използване на стълбите за осъществяване на достъп до маза, таван и покрив на сградата.
В касационната жалба се правят оплаквани,че въззивното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба Л. Г. П.,И. С. П. и Г. С. П.,чрез пълномощника си адвокат З. П. Т.,в депозирания отговор на жалбата,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска,като претендират присъждане на направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото безспорно е установено,че между ищците Л. П.,И. П. и Г. П. и ответника В. П. е налице съсобственост върху дворното място,съставляващо поземлен имот с идентификатор **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] с административен адрес на имота [населено място], [улица],като ищците се легитимират като собственици на 145/410 ид.ч.,а ответника В. П. на 165/410 кв.м. ид.ч.,и че ищците са собственици и на първия етаж от изградената в дворното място двуетажна жилищна сграда с прилежащи маза и таван, а ответникът В. П. е собственик на втория етаж,където живее заедно с ответницата К. П..Съдът е приел,че в резултат на придобиването на отделните етажи от различни собственици, изградената в имота двуетажна жилищна сграда представлява етажна собственост, съгласно чл.37 от ЗС,а в чл.38 ЗС е дадена легална дефиниция, като изчерпателно са изброени общите части при етажна собственост,които по естеството или по предназначение служат за общо ползване от всички съсобственици.Съдът е посочил,че в конкретната хипотеза стълбището в етажна собственост е обща част по естеството си и не може да промени това свое предназначение дори по общо съгласие на съсобствениците.Наред с това, съдът е отбелязъл,че обща част по смисъла на чл.38 ЗС е и процесната заключена от ответниците входна врата на двуетажната сграда ,тъй като чрез нея се осъществява директен достъп до общото стълбище,а чрез него до таваните,покрива и мазите,т.е. до прилежащите помещения към всеки от двата етажа и до общите части на сградата,в който смисъл е и заключението на приетата и неоспорена от страните техническа експертиза,като тази характеристика на входната врата като обща част не се променя от факта, че в сградата има и друг самостоятелен вход, който осигурява достъп само до жилището на първия етаж,собственост на ищците и през този вход,след като се премине през жилищните помещения също се достига до общото стълбище.Съдът е приел,че по делото е установено по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и от приетата експертиза,че този обходен достъп до стълбището през входа за жилището на ищците,несъмнено създава неудобства и затруднения за последните ,тъй като е ограничено пренасянето на по-обемисти предмети,а и не е целесъобразно строителни или др.материали да се пренасят през вътрешно помещение,каквото е хола в жилището на ищците,вместо да се използва общата входна врата,за да се достигне до мазите,тавана и покрива на сградата. Във връзка с възраженията на ответниците, че при продажбата на първия етаж и при подписване на договора за разпределение на ползването на дворното място от 1971г. е уговорено някакво различно предназначение на входната врата на сградата,съдът е посочил,че фактът,че в договора за закупуване на първия етаж от сградата и идеални части от дворното място от наследодателя на ищците е отбелязано,че този етаж има самостоятелен вход, не обуславя други изводи,тъй като този вход осигурява достъп до помещенията в жилището на първия етаж,но не и до общото стълбище и до общите части на сградата.Съдът е приел,че наличието на самостоятелен вход за първия етаж от сградата не променя характера на процесната входна врата на сградата като обща част по смисъла на чл.38 ЗС,а подписаният през 1971 г. договор между съсобствениците на дворното място за разпределение на незастроените части от него,също не ограничава правото на достъп на собствениците на първия етаж от сградата до общата входна врата на сградата,а чрез нея и до общото стълбище,както и че аргумент в тази насока е и факта,че до пролетта на 2017г.тази входна врата не е била заключена и е ползвана свободно и безпроблемно,както от собствениците на втория етаж,така и от ищците –собственици на първия етаж.Съдът е стигнал до извода,че създаденото от ответниците фактическо положение – заключване на входната врата на сградата с ключ,с какъвто ищците не разполагат е лишено от правно основание и създава неоправдани ограничения при упражняване на правото на собственост на ищците,като заключването на входната врата на сградата,която е обща част по смисъла на чл.38 ЗС има характера на неоснователно действие,съгласно чл.109 ЗС,тъй като по този начин ищците нямат достъп до общото стълбище,а оттам до тавана,покрива и мазите чрез този вход,а могат да достигнат до общото стълбище само през собствения си вход,което е свързано с неудобства и затруднения,тъй като се преминава през вътрешни помещения на техния апартамент.Съдът е приел,че няма законово основание за налагане на подобни ограничения и затруднения при упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем,вкл. и върху общите части на сградата и върху прилежащите към жилището помещения -маза и таван,както и за неоснователни изложените доводи на ответниците,че ищците нямат достъп до спорната врата и нямат право да ползват същата,тъй като тя обслужва и е собственост на собствениците на втори жилищен етаж,защото ответникът В. П. като собственик на втория етаж от сградата не е индивидуален собственик на тази входна врата,тъй като същата е обща част по смисъла на чл.38 ЗС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като съдът е произнесъл по правен въпрос:/цитирам/:”Налице ли е етажна собственост при еднофамилна жилищна сграда,изградена със самостоятелни входове за всеки етаж,обща част ли е при тези случаи една от вратите и ако е обща част тя по предназначение ли е или по естеството си,както и може ли при съсобственост да се достигне до споразумение за разпределение на реално ползване без да се предвиди част,която ще се ползва от всички собственици.”
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен в изложението си по член 284,ал.3 ГПК да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивното решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.С оглед посоченото в т.4 на това тълкувателно решение,за да е налице хипотезата,на която се позовават касаторите,правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Аргументи в този смисъл липсват в изложението на касаторите,приложено към касационната им жалба.
Наред с това,формулираният от касаторите правен въпрос,е нетносим към изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като същият е по същество на спора,който се решава с установеното с доказателствата по делото по делото,и не е такъв по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.
Ето защо,липсата на формулиран правен въпрос,респективно на неотносим към приетото с решаващите мотиви,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 700 лева,представляващи адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 03.09.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №305/20.07.2018г. на Плевенски окръжен съд,гражданско отделение ІІ-ри гр. състав,постановено по в.гр.д.№339/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К. И. П. и В. Ц. П. да заплатят на Л. Г. П.,И. С. П. и Г. С. П. сумата от 700 лева/седемстотин лева/,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: