О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
С., 30.09.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 679 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. А. И. срещу решение от 02.11.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав /СГС/ по гр.д. № 6164/2009 г., с което е оставено в сила уважително решение на Софийски районен съд /СРС/ по искове на И. и Елени Д. по чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД.
Постъпила е и частна жалба от И. и Елени Д. срещу определение от 07.12.2010 г. на същия съд по същото дело, с което е оставено без уважение искането на същите страни за изменение на решението на СГС в частта за разноските.
Двете жалби са взаимно оспорени по съображения в писмени отговори.
По касационната жалба на [фирма] срещу решение от 02.11.2010 г. на Софийски градски съд. Касационната жалба срещу въззивното решение на СГС е недопустима. Решението на СГС не подлежи на касационно обжалване. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ само висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. , а съгласно § 26 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и § 13, т. 2 и § 21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г. В настоящия случай касационната жалба е постъпила след 21.12.2010 г. – на 20.01.2011 г., поради което касационното производство не следва да се довършва по досегашния ред. С нормата на чл.280 ал.2 ГПК, изменена със ЗИДГПК /ДВ брой 100/21.12.2010 г./ е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10000 лв. за търговски дела. Настоящото дело е търговско. То е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове на И. и Елени Д. по чл.79 ал.1 предл.2-ро ЗЗД за 5400 лв. общо за двамата ищци и по чл. 86 ЗЗД за 1000 лв. общо за двамата ищци. Исковете са уважени от СРС, чието решение е оставено в сила от СГС. Ищците са предявили претенциите като наследници на И. Д., сключил предварителен договор за закупуване на гараж с [фирма], в който договор е инкорпориран и договор за изработка. С оглед качеството на ответника – търговско дружество, сключило сделката като търговско дружество и по занятие, следва, че сделката е търговска по аргумент на чл.287 ТЗ. Предявените искове са с обща цена на главница и лихва за двамата ищци 6400 лв., което е под размера за необжалваемост на въззивните решения по търговски дела, въведен с изменението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС се прекрати.
По частната жалба на И. и Елени Д.. Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. И тази жалба е недопустима. Определението, постановено по искане за изменение на постановено решение в частта му за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението – чл.248 ал.3 връзка чл.248 ал.1 ГПК. Доколкото постановеното решение на СГС не подлежи на касационен контрол по изложените по-горе съображения, не подлежи на касационен контрол и определението на СГС, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. И тази частна жалба, както и касационната жалба на [фирма] е постъпила във въззивния съд след влизане в сила на изменението на ГПК от 21.12.2010 г. – на 27.12.2010 г. и няма основание да бъде разглеждана по досегашния ред с оглед цената на исковете, която именно е предпоставка за необжалваемостта на постановеното от СГС решение, респ. и определението, което подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Ето защо и тази частна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВКС се прекрати.
С оглед недопустимостта и на двете жалби, настоящият състав на ВКС не присъжда разноски на никоя от страните.
Мотивиран от горното, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение от 02.11.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав по гр.д. № 6164/2009 г.
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на И. и Елени Д. срещу определение от 07.12.2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Д” въззивен състав по гр.д. № 6164/2009 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 679/2011 г. пред ВКС, ТК, І ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.