О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№215
София, 31.10.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Маринова ч. гр. д. № 3401 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 16739 от 9.05.2016 г. на В. Х. П., Д. А. П. и Е. Г. П., чрез пълномощника им адвокат Ц. Б. против определение № 1001 от 9.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 552 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пловдив в частта, с която е потвърдено определение № 12448/22.12.2015 г. по гр.д. № 15490 по описа за 2014 г. на Районен съд-Пловдив в частта за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
З. Х. П., Т. Д. А. и Г. Д. А. не са подали писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, съдът взе предвид следното:
П. производство е образувано по предявени от жалбоподателите установителни искове за собственост по наследство и давност на по ј ид.ч. /за двама от тях в режим на СИО/ върху 213/367 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.530.1540 и построените в него сгради, отделени като самостоятелни от производство за съдебна делба. В. съд е изложил съображения за неправилност на определението за отделяне на исковете в самостоятелно производство, но е приел, че липсва правен интерес за разглеждането им извън делбата, тъй като не се иска установяване на самостоятелно право или правоотношение, преюдициално за предмета на делбата, а по същество се касае за вързажения относно размера на правата на съделителите, които следва /дори и да не са предявени като искови претенции/ да се обхванат в предмета на разглеждане на делбеното производство и съответно – в силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата. Счетено е, че това се отнася и за претендираните от Драга А. П. /която не е страна в делбата/ права, придобити в режим на СИО със съпруга й В. Х. П. /участващ в делбата/ и предявил такива възражения в рамките на делбеното производство.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите бланкетно са посочили, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по същия е налице противоречива практика и едновременно с това е от значение за точното прилагане на закона. Липсва обаче формулиран правен въпрос. Такъв не може да бъде и уточнен от наведените доводи и твърдения – че първоначално предявения иск се е развил по повод дело за делба, в което отделните искови претенции не са формулирани изрично, имотът не е индивидуализиран и е негоден за делба, като не са включени всички съсобственици; тъй като районният съд не взел отношение по индивидуализацията на имота и прецезирането на страните, са предявени установителните искове за собственост, по които ответниците по тях не подали писмен отговор, а постъпилия впоследствие от лице без представителна власт /пълномощното било представено по-късно по делото/ и процесуалните действия на районния съд по прецезирането на отговора и настъпването на законовите преклузии лишили ищците по установителните искове от правните последици за изхода на делото в тази връзка, а тези груби процесуални нарушения били потвърдени от въззивния съд.
Посочената практика на ВКС също не може да бъде отнесена към мотивите на въззивния съд да потвърди прекратителното определение, а именно липса на правен интерес, тъй като спорът ще бъде разгледан в делбата, в която следва да се конституира и Д. П. – определение № 512/19.11.2010 г. по ч.гр.д. № 411/2010 г., I г.о. дава тълкуване, че при съединяване на облигационни искове във втората фаза на делбата не се дължи предварително заплащане на държавна такса, а същата се присъжда с решението; ТР № 4/12 по т.д. № 4/12 г. на ОСГК дава тълкуване на определени материалноправни въпроси относно придобивната давност и е неотносимо при преценка допустимостта на предявен иск; ТР № 2/10 по т.д.№ 2/10 на ОСГК дава тълкуване, свързано с нормата на чл.123а КТ, а ТР № 1/2000 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК дава тълкуване на 19 спорни въпроса на въззивното производство, уредено в ГПК-отм., нито един от които не може да се свърже с твърденията на жалбоподателите.
Поради липса на правен въпрос, спрямо който да се прецени наличието на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК следва да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение в атакуваната му част.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1001 от 9.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 552 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Пловдив в атакуваната му част, с която е потвърдено определение № 12448/22.12.2015 г. по гр.д. № 15490 по описа за 2014 г. на Районен съд-Пловдив в частта за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявените искове.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: