3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 06.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5886/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 353 от 27.07.2015 г. по в. гр. д. № 205/2015 г. на Хасковския окръжен съд, след отмяна на решение № 5 от 12.01.2015 г. по гр. д. № 330/2014 г. на Районния съд [населено място], на основание чл. 23, ал. 1 СК е признато за установено по отношение на И. П. П., че Г. Х. Г. е собственик на 1/4 ид. ч. от един поземлен имот в [населено място] и от построената в него сграда, отредена за търговски обект, имотът е допуснат до делба между Г. Х. Г. и К. Д. К. при дялове по 1/2 ид. ч., а И. П. П. е изключена от участие в делбата.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от И. П. П., която относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
От ответниците са подадени писмени отговори със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Съделителите И. П. и Г. Г. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод през 2012 г. По време на брака им, с н. а. № 29/1993 г. Г. закупил делбения имот заедно със съделителя К. К. при дялове по 1/2 ид. ч. за сумата 82 862 лева.
В срока за отговор на исковата молба съделителят Г. е предявил инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 1 СК, който въззивният съд приел за доказан, тъй като е установено влагането на негови лични средства в закупуването на имота. За достоверни съдът намерил показанията на неговите родители – свидетелите Х. и А. Г., че бащата дарил лично на сина си, а не на семейството, 100 000 лева, 50 000 лева от които били вложени в закупуването на имота. Посочил, че макар да са в близки родствени отношения с ищеца по този иск, техните показания следва да бъдат кредитирани, защото се потвърждават от свидетелите А., Ж. и Я. – последният е един от продавачите по договора от 1993 г. За да откаже да постави в основата на своето решение показанията на свидетелите, ангажирани от ответницата по иска за трансформация на лично имущество, съдът изтъкнал констатирани от него противоречия относно момента и начина на предаване на сумата 22 000 лева, която по твърдения на ответницата била дадена за покупката от нейните родители – свидетелите П. и М. П.. Показанията на свидетелите не кореспондират и със събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза за доходите от трудовата им дейност: така, тези на бащата за периода от 1980 до 2001 г. възлизат на 20 686.60 деноминирани лева, а на майката за периода от 1980 до 1997 г. – на 1 549.87 деноминирани лева. Оттук съдът заключил, че към 1993 г. доходите на свидетелите П. не са им позволявали да дадат сумата 22 000 лева на дъщеря си, за да закупят заедно със съпруга й имота в съсобственост със съделителя К.. На следващо място по делото няма данни и не са събрани доказателства на кого и кога бившата съпруга е дала сумата, докато от показанията на свидетеля Я. се установява, че сделката е била изслушана пред нотариуса след идването на бащата на Г. Г., който лично предал парите на продавачите, в присъствието на сина си и на другия купувач – съсобственик.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. когато придобиването на собствеността е извършено през 1993 г. – преди деноминацията на лева, как следва да се преценяват вложените в закупуването му средства – в неденоминирани или в деноминирани лева; 2. как следва съдът да преценява финансовите възможности на родителите – дарители, към момента на дарението и придобиване на собствеността с н. а. № 29/1993 г. – в неденоминирани или в деноминирани лева; 3. към кой момент следва съдът да преценява финансовите възможности на родителите – дарители на парични средства, с цел закупуване на имота – към момента на дарението и на изповядване на сделката за придобиване на собствеността – 06.10.1993 г., за предишен период или за последващ период; 4. когато липсва кореспонденция – съответствие, на правните изводи на съда с всички доказателства по делото – гласни и писмени, в това число и приета съдебно-икономическа експертиза във връзка с преценяване на финансовите възможности на родителите – дарители, засягащи приноса на страните в придобиване на собствеността и оборването на презумпцията за съвместен принос, правилно ли е съдът да направи правен извод за приемане на пълна трансформация на лични, извънбрачни средства в придобиването на собствеността на една от страните по спора /един от бившите съпрузи/ и да приеме за оборена презумпцията за съвместен принос.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд. Позовава се на решение № 94 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1258/2009 г. на ВКС, І-во г. о. /цитирано в касационната жалба/, и решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., двете постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и на решение № 865 от 30.12.2005 г. по гр. д. № 628/2005 г. на ВКС, І-во г. о., постановено по реда на ГПК /отм./, и искането за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК. Прегледът на посочената съдебна практика сочи, че в нея няма произнасяне по поставените от жалбоподателката въпроси. Затова и общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. Наред с това последният поставен въпрос се покрива с касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и има отношение към правилността на обжалваното решение, която не се проверява в производството по чл. 288 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на въпросите, разрешени с цитираната съдебна практика.
Решение № 94 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1258/2009 г. на ВКС, І-во г. о., е по въпроса за доказателствените средства, допустими за доказване на трансформация на лични средства и оборване на презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК /от 1985 г. – отм./ за съвместен принос при придобиване на имущество от съпрузите по време на брака. Жалбоподателката се позовава на тази част от решението, според която въпросът дали приведените доказателства са достатъчни да установят извънсемейния произход на средствата и да оборят презумпцията за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имуществото, е винаги конкретен, тъй като зависи от установените по всяко дело факти. В случая въззивният съд е приел за доказана пълна трансформация на лично имущество въз основа на конкретната преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните и следователно липсва противоречие при тълкуване на закона, а правилността на формираните фактически и правни изводи не може да обоснове допускане на касационното обжалване, защото е част от решаващата дейност на съда, която не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.
С решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/2010 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., на основание чл. 291, т. 1, ГПК съставът на касационната инстанция е приел за правилна практиката по решение № 865 от 30.12.2005 г. по гр. д. № 628/2005 г. на ВКС, І-во г. о., според което „твърдението на някой от съпрузите за пълна трансформация на вложени лични средства за придобиването на недвижим имот по време на брака на страните, се установява при условията на пълно и пряко доказване“. Посочени са и релевантните за уважаване на иска по чл. 21, ал. 1 или 2 СК /от 1985 г. – отм./ факти: 1./ придобивната стойност на имота /според вид на възмездната сделка с вещно-правен ефект/, 2./ размерът на вложените средства, които имат личен по смисъла на чл. 20 СК /от 1985 г. – отм./ произход и са еквивалентни на придобивната стойност на спорния имот /изцяло или отчасти/ и 3./ влагането към момента на придобиване на имуществото. Посочените факти са подложени на преценка и в обжалваното решение, поради което същото не противоречи на цитираната съдебна практика. В касационната жалба се твърди, че в случая не е установено по категоричен начин вложените средства да са еквивалентни на придобивната стойност, тъй като сумата 50 000 неденоминирани лева не е еквивалентна на сумата 41 431 неденоминирани лева /на колкото възлиза равностойността на 1/2 ид. ч. от закупения за 82 862 неденоминирани лева недвижим имот/. Изтъкнатият довод би имал значение, ако вложената сума не покрива действителната придобивна стойност на имота /в случая 1/2 от същата/, но не и в обратната хипотеза, при която е дарена сума, по-голяма по размер от придобивната стойност, поради което и в тази насока не се констатира поддържаното противоречие.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответника по касация К. К. ще бъдат присъдени 1 000 лева разноски за водене на делото във ВКС по договор за правна защита и съдействие; от Г. Г. няма искане за присъждане на разноски.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 353 от 27.07.2015 г. по в. гр. д. № 205/2015 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. П. П. да заплати на К. Д. К. 1 000 /хиляда лв./ лева разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: