О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр.София, 08.12.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4749/2017 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на В. Х. К. от [населено място], и чрез процесуалния му представител адв. Д. П., против определението от 10.11.2017 год. по ч. гр. д. № 286/2017 год. на Разградския окръжен съд. С него е оставена без уважение жалбата му против определението от 16.10.2017 год. на съдията по вписванията при Кубратския районен съд, с което е отказано вписване на исковата му молба с вх. № 2368 от 18.09.2017 год. по регистъра на съда по предявен установителен иск за съсобственост върху недвижим имот.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване на искова молба, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В приложеното към жалбата изложение не се поддържа конкретно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са поставени въпроси, свързани с твърдени процесуални нарушения при постановяване на въззивното определение, на които жалбоподателят иска настоящата инстанция да даде отговор. В самата частна жалба същият се позовава на значението на настоящия съдебен акт за точното прилагане на закона и развитието на правото, като прилага и писмени доказателства.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и данните по делото, настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение на окръжния съд. Съображенията за този извод са следните :
За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише исковата молба на жалбоподателя за установяване на съсобственост с ответника върху недвижим имот, въззивният съд приел, че с оглед иницииране на производството по молба на самия ищец, а не по разпореждане на съда, съдията по вписванията е длъжен да провери редовността на акта, подлежащ на вписване за съответствието му с разпоредбите на ПВп /чл. 4, чл. 6/, вкл. и по отношение редовността на исковата молба по чл. 128, т. 2 ГПК – приложение на документ за внесена дърлжавна такса, когато такава се дължи, с оглед правилото на чл. 12 ПВп. Тъй като се касае за предявен вещен иск, чиято цена се определя по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, въз основа на която се определя и дължимата държавна такса, то съгласно чл. 12, ал. 1 ПВп за да се извърши вписването дължимата държавна такса следва да е събрана. Доказателства за това не са представени, а от съдържанието на представената искова молба е видно, че се чака определяне на размера на държавната такса от съда, т. е. същата не е внесена. Като е намерил, че по представената за вписване искова молба липсват данни за събраната държавна такса, и с оглед разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ПВп за незабавно вписване, изключващо приложението на чл. 129 ГПК, въззивният съд потвърдил постановения отказ за вписването й като правилен. Позовал се е и на задължителна съдебна практика /Р 692 от 30.03.11 год. по гр. д. № 1934/09 год. ІІІ г. о./.
Касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – поставяне на правни въпроси, които да са обусловили решаващия извод за потвърждаване на отказа за вписване на исковата молба. Поставените от жалбоподателя такива представляват по своята същност доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради твърдените процесуални нарушения по обсъждане на доказателства, вкл. неотносими, както и неприлагане на относими такива, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, в т. ч. и по представените към жалбата писмени доказателства. Доводът за липса на жалба срещу отказа на съдията по вписванията, обосноваващ извод за недопустимост на произнасянето, за което съдът следи служебно, всъщност е опроверган от данните по делото. Поради това не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на обжалваното определение.
Процедурата по вписване или отбелязване по чл. 11 ПВп на исковите молби е уредена в чл. 12 ПВп – за да се извърши вписването или отбелязването се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, като проверката за това е в правомощията на съдията по вписванията, в т. ч. и относно събраната държавна такса, като при невнесена такава се отказва вписване. В този смисъл е и т. 6 на ТР № 7/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно предметния обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВп, която задължителна съдебна практика е съобразена.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1053 от 10.11.2017 по ч. гр. д. № 286/2017 год. на Разградския окръжен съд, по подадената от В. Х. К. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. П. частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: