О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
гр. София 08.04.2020 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 4105 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Община гр.Перник срещу решение № 196/03.06.2019 г., постановено по в.гр.дело № 216/2019 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 66/06.02.2019 г. по гр. дело № 8926/2017 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е осъдена Община гр.Перник да заплати на Т. Ц. Н. сумата 5000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2016 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло.
В изложението са формулирани въпросите: 1. Относно допустимостта да се приеме за доказано единствено на база на свидетелските показания за категорично доказан механизмът за настъпване на увреждането, както и категорична квалификация на предмета на увреждането, в настоящия случай безстопанствено куче, 2. Доказано ли е несъмнено по делото наличието на осъществен деликт по чл.45, вр.чл.49 ЗЗД. Правните въпроси според жалбоподателя са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение № 308/03.01.2018 г. по гр.дело № 1068/2017 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Т. Ц. Н. не е изразила становище по жалбата.
Третото лице помагач на страната на ответника „Анжел груп“ ЕООД не е изразило становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение, постановено по гр.дело № 8926/2017 г. не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлената част на предявения иск над сумата 5000 лв. до 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2016 г. до окончателното изплащане.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск от Т. Ц. Н. с правно основание чл. 49, вр.чл.45 ЗЗД.
От фактическа страна е прието за установено от събраните по делото доказателства, че на 31.12.2016 г. ищцата Т. Н. била заедно с дъщеря си – св. С. И. в района на спирка на градския транспорт в[жк], [населено място]. Малко след като двете се разделили ищцата била заобиколена от четири кучета. Едно от тях й се нахвърлило и я ухапало неколкократно в лявата част на тялото и разкъсало дрехите й, по които потекла кръв. От показаниятана свидетелите И., М. и Д. е прието, че кучето било едро и черно на цвят като както то, така и останалите три животно от глутницата нямала каишки, намордници, марки или други обозначителни белези, но често обикаляли в района на[жк]. Показанията на посочените свидетели са възприети от съда като последователни, логични и кореспондиращи помежду си.
От заключението на изслушаната комплексна съдебно медицинска експертиза е прието за установено, че вследствие на ухапването ищцата е получила разкъсно контузна рана в областта на лявата предмишница – дистална трета предно-латерална повърхност и охлузване в областта на левия глутеус. Като последица от увреждането получила разгръщане на психично разстройство-посттравматично стресово разстройство с тревожно фобийна симптоматика. Позовал се е на СМЕ, според която ищцата е получила психично разстройство от невротичния кръг, което е с временен и преходен характер и обостряне на съществуващо кожно заболяване псориазис. За възстановяване и заздравяване на раните на ищцата са извършени медицински манипулации – първична обработка на раните, сутура и ТАП, като е проведено антибиотично лечение. Възстановителният период за раните е продължил 20 дни, като на организма са били необходими и още 14 дни, поради настъпило локално възпаление с оток и зачервяване. Посочено е, че през целия възстановителен период разкъсно контузната рана е причинила на ищцата болка и страдание. Раната в областта на лявата предмишница е оставила белег/ръбец/, който представлява траен козметичен дефект. Възоснова на заключението на СМЕ е формиран извод, че уврежданията са причинили на ищцата неудобства и страдания в ежедневното обслужване, че са оказали влияние върху поведението й, но постепенно неспокойствието и напрежението се редуцират, въпреки, че и към настоящия момент тревожно-фобийните изживявания могат да се проявят при възпроизвеждане на спомена. Възприета е и изслушаната ендокринологична експертиза, възоснова на която е установено, че ищцата страда от захарен диабет, но липсва причинна връзка между отключване на това заболяване и преживения стрес от процесното нападение.
Относно приетите за установени факти съдът е обсъдил показанията на всички разпитани свидетели.
Прието е за установено от протокол № 7/18.05.2016 г. от заседание на общински съвет Перник, че в община Перник е приета програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на общината за периода от 2016-2019 г., че в същата подробно са описани нейните цели и задачи, както и съответната нормативна база, въз основа на която следва да се осъществяват. Прието е също, че между община Перник и търговското дружество“Анжел груп“ е сключен договор № 152/30.09.2016 г., според който дружеството се задължило да предприеме мерки по овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивното им поведение.
От правна страна е прието за безспорно установено обстоятелството, че с оглед изпълнение на вменените му съгласно Закона за защита на животните задължения ответникът – община Перник е възложил на „Анжел груп“ ЕООД да осъществява контрол върху безстопанствените кучета на територията на община Перник. Позовал се е на разпоредбите на чл.47,ал.1 ЗЗЖ, според които общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета, чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Прието е за установено и обстоятелството, че ответната община е приела и програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на общината за периода 2016 – 2019 г., като в същата са заложени конкретни мерки и цели. Според съда независимо от предприетите действия и макар същите сами по себе си да са адекватни на вменените на ответника задължения по ЗЗЖ фактът, че на територията на община Перник продължава да има агресивни безстопанствени кучета води до извод, че провежданите от ответника мероприятия не са достатъчни по своя обем и интензитет за постигане целта на закона подобни кучета да не са на свобода в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Не са възприети доводите на ответника, че щом са предприети с дължимата грижа мерки по овладяване на популацията на бездомните кучета, то дори да настъпи инцидент, в резултат на който човек да претърпи вреди от нападение на куче общината следва да бъде освободена от отговорност. В тази насока съдът е приел, че макар и общината да е предприела мерки за надзор върху безстопанствените кучета, като е възложила дейностите по залавяне, маркиране, ваксинация и т.н. на същите на търговското дружество „Анжел груп“ ЕООД е налице виновно неизпълнение на нормативно установеното й задължение да осигурява безпрепятствено придвижване на хора на нейна територия. Прието е, че изводите следват от обстоятелството, че въпреки предприетите мерки на територията на общината са останали агресивни кучета, които нападат хора.
Като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели И., М. и Д. съдът е приел за установен безстопанствения характер на кучето, нападнало ищцата, тъй като свидетелите са посочили категорично, че животното не е имало никаква маркировка, че около него не е имало човек, който да покаже признаци на негов стопанин, че глутницата от кучета, които са наобиколили ищцата обитават района, където е настъпил инцидента, забелязвани са многократно там, че освен това проявяват и агресия към хора, и други животни. С оглед на тези съображения е формиран извод, че кучето нападнало ищцата е безстопанствено животно.
Съдът е приел, че по делото са доказани елементите от фактическия състав за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на община Перник за противоправното бездействие на нейни служби и в частност изпълнители, каквото е дружеството“Анжел груп“ ЕООД по реда на чл.49 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е отчел обстоятелството, че кучето е нападнало ищцата внезапно и е проявило необичайна агресия, като се е нахвърлило върху същата няколко пъти. Съобразена е комплексната съдебно-медицинска експертиза, според която като последица от нападението ищцата е получила две телесни увреждания-разкъсно контузна рана и охлузване. Съобразено е, че първото увреждане, получено непосредствено от ухапването е причинило на ищцата болка и страдания в продължение на целия възстановителен период, че последният е продължи 20 дни за раната и отделно още 14 дни за възстановяване на организма от локалното възпаление и получения оток. Съдът е взел предвид обстоятелството, че процесния инцидент се е отразил едновременно върху физическото и психическо здраве на ищцата, което е установено от СМЕ и показанията на разпитаните свидетели. Относно физическото състояние на ищцата е прието, че непосредствено след нападението и през време на възстановяването на ищцата се е наложило да посети лекар с оглед дезинфекция и превръзка на раните й, че през този период е изпитвала болки и страдания при ежедневното си обслужване, че от раните й е останал белег, като се е обострило и кожното й заболяване псориазис. Отчетено е, че в резултат на нападението ищцата е разгърнала посттравматично стресово разстройство с тревожно фобийна симптоматика. Взето е предвид, че макар психическото състояние на ищцата постепенно да се подобрява и стабилизира, въпреки това остава фобия и страх при движение навън, а освен това ищцата може да получи фобийни изживявания при възпроизвеждане на спомена. Съобразено е обстоятелството, че заболяването диабет не е обусловено от процесното нападение. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и преценката с оглед критерия за справедливост съдът е съобразил показаният на разпитаните по делото свидетели, според които процесният инцидент е оказал негативно влияние върху социалния живот и върху емоционалното състояние на ищцата Н.. При тези съображения е формиран извод, че сумата 5000 лв., представлява справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от Т. Н., че в случая не са налице обстоятелство, които да водят до намаляване на посоченото обезщетение.
Въззивният съд е преценил за неоснователни възраженията на третото лице помагач за неправилно ангажиране на отговорността му по обратния иск, поради липса на неизпълнение на възложените по договора с общината задължения. В тази насока е прието, че според представения договор от 30.09.2016 г. община Перник е възложила на „Анжел груп“ ЕООД овладяването на популацията на безстопанствени кучета и цялостна организация на приют за безстопанствени кучета в кв.“Кристал“ на гр. Перник, включващи посочените в договора дейности за срок от една година. Приел е, че към датата на увреждането на ищцата – 31.12.2016 г. договорът е бил действащ между страните, че поетите по него задължения от ответника по обратния иск „Анжел груп“ ЕООД водят до извод, че дружеството е приело да извършва всички дейности, възложени по ЗЗЖ на община Перник във връзка с безстопанствените кучета, а не само при подадени сигнали. Формиран е извод, че „Анжел груп“ ЕООД следва да отговаря във всички случаи, в които са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на общината, поради неизпълнение на установените й задължения за овладяването на популацията на безстопанствени кучета и осигуряване на безпрепятствено придвижване на хора на нейната територия, незаплашвани от от агресивни бездомни кучета. Изведен е извод за основателност на предявения обратен иск срещу „Анжел груп“ ЕООД. При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявения иск с правно основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД срещу община Перник е уважен за сумата 5000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първия въпрос от изложението. Жалбоподателят не е обосновал наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно не е посочил какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателят не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване.Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По поставените въпроси, касаещи приложението на разпоредбите на чл.49 ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл.154 ГПК, не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго и съществува последователна, и многобройна задължителна съдебна практика.
По същият правен въпрос не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 308/03.01.2018 г. по гр. дело № 1068/2017 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия собственик на основание чл.50 ЗЗД, или кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл.49 ЗЗД, поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Прието е, че фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт, чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано-преди, по време и/или след инцидента. Правния въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. За да направи извод, че кучето, което е наранило ищцата е безстопанствено е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е установен външния вид на кучето и поведението му по време на инцидента. Следователно не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по втория въпрос от изложението. Същият касае правилността на въззивното решение и поради това не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. С определението по чл.288 ГПК Върховният касационен съд преценява дали поставения правен въпрос е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, но е и дали изводите са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Формулираният от жалбоподателя въпрос доказано ли е несъмнено по делото наличието на осъществен деликт по чл.45, вр.чл.49 ЗЗД е довод по правилността на въззивното решение и следва да се преценява от съда само ако се допусне касационно обжалване, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Тъй като въпросът не е правен само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.1 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 196/03.06.2019 г. по в.гр.дело № 216/2019 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 3756/08.07.2019 г., подадена от ответника Община гр.Перник, чрез ст.юрисконсулт А.А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: