О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София 08.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 63/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. Г. С. чрез нейния пълномощник адв. В. Волева, против определение № 2443 от 08.10.2014 г. по в.ч.гр.д. № 3175/2014 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено протоколно определение на Софийски градски съд, постановено на 11.06.2014 г. по гр.д. № 5654/2012 г., с което е оставено без разглеждане искането на ответницата Д. С. за спиране на незабавното изпълнение на издадената против нея заповед по чл. 417 ГПК за изпълнение на парично задължение, въз основа на която е образувано изп.д. № 20108380405329/2010 г. на ЧСИ М. Б.. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателката поддържа, че същият противоречи на процесуалния закон и на Директива 93/13/Е..
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните въпроси: Може ли ответникът по иска по чл. 422 ГПК да иска спиране на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 432 ГПК; Правната норма на чл. 420 ГПК изключва ли приложното поле на чл. 432 ГПК; В случай, че длъжникът няма правно основание да иска спиране на принудителното изпълнение по реда на чл. 420 ГПК при спор за неравноправни клаузи, има ли правна възможност и на кое правно основание ответникът по иска по чл. 422 ГПК може да иска спиране на изпълнението. Поддържа, че по тези въпроси няма формирана практика, поради което произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор ответната страна [фирма] изразява становище, че частната касационна жалба е недопустима, а по същество- че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ответникът в исковото производство по чл. 422 ГПК не разполага с процесуалната възможност да иска съдът да спре изпълнението на издадената заповед по чл. 417 ГПК по реда на чл. 432, ал.1 във връзка с чл. 245, ал.1 и 2 ГПК. Защитата на длъжника чрез спиране на изпълнението се реализира в заповедното производство по реда на чл. 420 ГПК. В случая жалбоподателката е упражнила това свое право, но искането е било оставено без уважение и тя не може отново в исковия процес по чл. 422 ГПК да иска спиране на изпълнението. По тези съображения е приел, че определението на първоинстанционния съд, с което искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението е оставено без разглеждане, е правилно и е потвърдил същото.
Настоящият състав намира, че частната касационна жалба, подадена срещу въззивното определение, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 274, ал.3 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по- нататъшното развитие на делото / т.1/, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие/ т.2/. Обжалваното от Д. Г. С. определение на Софийския апелативен съд не е от категорията на посочените в чл. 274, ал.3 ГПК. С него не се прегражда развитието на производството, нито се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на друго производство /в случая заповедното или изпълнителното/. Производството по чл. 422, ал.1 ГПК представлява продължение на заповедното производство, поради което в случая следва да намерят приложение разясненията, дадени в т.8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната касационна жалба, подадена от Д. Г. С. чрез нейния пълномощник адв. В. Волева, против определение № 2443 от 08.10.2014 г. по в.ч.гр.д. № 3175/2014 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: