O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 08.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1324 /2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 1926 / 26.02.2019 г. на аадвокат П. С. В., вписан в АК –В. под личен № , срещу определение № 63 от 08.02.2019 г. на III- то г.о. на ВКС по гр.д. № 441/2019 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима негова жалба вх. № 86/ 03.01.2019 г.
Иска се отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно. Излага се довод, че чл. 88, ал. 5 ЗА изрично посочва , че решенията на Висшия адвокатски съвет могат да се обжалват в 14 -дневен срок по реда на чл. 7 ЗА и след като законът изрично предвижда обжалваемост на едно такова решение,то жалбата неправилно е била оставена без разглеждане.
От Висшия адвокатски съвет, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е постъпил писмен отговор, в който се поддържа неоснователност на жалбата като се цитира и практика на ВКС.
Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от състав на ВКС, така допустима.
Разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение съставът на ВКС, III-то г.о. е приел, че жалба № 86 /03.01.2019 г. подадена от адв. В., разгледана и като жалба срещу решение №797 от 30.11.2018 г . на АС- Варна, и като жалба срешу решение от 16.10.2018 г. на ВАдвС, с което негова жалба срещу посоченото решение на АС Варна е оставена без уважение, е недопустима, тъй като Законът за адвокатурата не допуска обжалване на решенията на адвокатските съвети пред ВКС, а същевременно изчерпателно сочи и случаите, в които решенията на ВАдвС могат са се обжалват пред ВКС, сред които настоящият не е.
Определението е законосъобразно като краен резултат.
Жалба № 86 от 0301.2019 г., по която е образувано гр.д. № 441/2019 г по описа на ВКС, на III-то г.о., има за предмет решение № 1419 от 30.11.2018 г. на ВАдвС, взето на негово извънредно заседание от същата дата. С това решение, приложено по делото като заверен препис, ВАдвС е оставил без уважение жалба вх. № 2412/ 31.10.2018 г. на адв. П. В. срещу решение № 797 обективирано в протокол № 16 от 16.10.2018 г. от разширено заседание на АС- Варна, Контролен съвет и Дисциплинарен съвет към АК- В., с което в частта „Организационни въпроси“- т. 11 „Определяне на състав на избирателна комисия“ са избрани трима членове.
Следователно предмет на жалбата пред ВАдвС е било решение, взето по реда на чл. 101, изр. 2 ЗА, а не както жалбоподателят сочи решение по чл. 88, ал.1 ЗА, като решението на ВАдвС по обжалването му е окончателно. Вярно е, че чл. 88, ал. 5 ЗА препраща към чл. 7 от същия закон, но това препращане не касае ал. 5 на същия член, тъй като алинеята изрично сочи, че кандидатът ( кандидатът за адвокат ) може да обжалва решението или мълчаливият отказ пред ВКС.
Константна е практиката на ВКС , че решенията на ВАдвС подлежат на обжалване пред ВКС само в изчерпателно посочените в ЗА хипотези, а именно: 1/ решението по жалба срещу решение или мълчалив отказ на адвокатски съвет относно приемане на адвокат в адвокатска колегия /чл. 7 ЗАдв/; 2/ решението, с което се отказва на чуждестранен адвокат да представлява гражданин на своята държава пред органите на съдебната власт в Р България /чл. 10, ал. 5 ЗАдв/; 3/ решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати /чл. 16, ал. 4 ЗАдв/; 4/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет да регистрира договор за съдружие на адвокати, чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати и адвокатски дружества /чл. 53, ал. 2 ЗАдв/; 5/ решението по жалба срещу отказ на адвокатски съвет за вписване на дружество в регистъра на адвокатската колегия /чл. 61, ал. 4 ЗАдв/. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд. Това е така, тъй като съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, е установено, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се структура като в съответствие с това принципно положение е регламентираната в чл. 88, ал. 5 ЗА възможност за обжалване на решенията на адвокатските съвети пред ВАдвС, като решенията на ВАдвС подлежат на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи, пряко свързани с възможността за упражняване на адвокатска професия. В този см. са определение № 250 от 10.01.2017 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д. №3301/2016 г., определение № 1 от 05.01.2011г. по гр.дело № 1869/2010г. на ІV г.о. на ВКС; определение № 366 от 05.11.2014 г. по гр. дело № 4883/2014 г. на ІV г.о. на ВКС; определение № 22 от 27.01.2015г. по гр. дело № 6379/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение № 236 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 2803/2016 г. на ІІІ г.о. на ВКС
Като законосъобразно определението следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 63 от 08.02.2019 г. на III- то г.о. на ВКС по гр.д. №441/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: