О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 09.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 7167/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 5779 от 27.07.2014 г. по в.гр.д. № 13937/2013 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № І-42-88 от 05.08.2013 г. по гр.д. № 1861/2011 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от А. И. Б. и Б. Т. Б. против Г. М. Ч. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот- ателие, находящо се в [населено място], [улица], ведно с 2/90 ид. части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена, съставляващо УПИ ХVІ от кв. 391 по плана на [населено място], м. “Центъра”, и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. А. М. в качеството му на процесуален представител на А. И. Б. и Б. Т. Б.. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторите считат за неправилен извода на въззивния съд, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС, защото не е имал качеството на фактически владелец, а на ползвател. Считат също, че към момента на предявяване на иска собственост придобивната давност не е изтекла, тъй като е била спирана и прекъсвана с предявяването на искове за собственост за същия имот.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси с материалноправен интерес, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като неточно и превратно е тълкувал материалния закон и по този начин е накърнил правото на защита на жалбоподателите.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът Г. М. Ч. не изразява становище относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Сочи, че въззивното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено, че процесният недвижим имот е бил собственост на В. А. Д.. Със саморъчно завещание от 06.06.1995 г. тя го завещала на наследодателя на жалбоподателите, ищци по делото, И. П. Б.. В. Д. е починала на 20.07.1995 г. и е оставила за наследник по закон своя брат – Б. А. Д.. С договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 152, т.ХІІІ, дело № 2645/1996 г. Б. Д. продал имота на ответника Г. М. Ч.. С гласни доказателства по делото е установено, че през есента на 1996 г. Г. Ч. премахнал катинара, с който ателието било заключено, изнесъл вещите на И. Б., и заключил със собствен катинар. От този момент Г. Ч. упражнява фактическа власт върху имота. Съдът е приел, че владението е било явно и несмущавано, поради което с изтичане на 10-годишния давностен срок по чл. 79, ал.1 ЗС ответникът е придобил правото на собственост върху него. Намерил е за неоснователни доводите на ищците, че давността е била спирана и прекъсвана на основание чл. 115,б. ”ж” и чл. 116, б. ”б”ЗЗД с предявените искове за собственост против ответника, първо от техния наследодател, а по- късно и от ищците, по които са били образувани съответно гр.д. № 205/1999 г. и гр.д. № 4695/2006 г. на Софийски районен съд. Мотивирал се е с това, че производството и по двете дела е било прекратено /обстоятелство, което ищците са твърдяли в исковата молба и което не е било спорно по делото/, като ефекта от прекратяването е, че са заличени последиците от прекъсването на давността и тя не се смята за прекъсната.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На първо място, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторите не са поставили конкретен правен въпрос, спрямо който да се преценяват предпоставките на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Доводите, че въззивният съд е приел, че придобивната давност не е била спирана и прекъсвана, без да изиска и приложи гр.д. № 205/99 г. и гр.д. № 4695/2006 г. по описа на Софийски районен съд, в които се намирали всички релевантни за изводите по този въпрос доказателства, имат характер на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които обаче не могат да бъдат обсъждани в тази фаза на касационното производство. След като такъв въпрос не е поставен, касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора и от сочените от него факти и обстоятелства / ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
На следващо място, дори да се приеме, че чрез наведените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на чл. 115, б. “ж” и чл. 116, б.”б” ЗЗД и позоваването на съдебна практика – решение № 10 от 22.02.2008 г. по гр.д. № 1742/07 г. на Пловдивския районен съд / което не се представя и няма данни дали е влязло в сила/ жалбоподателите очертават като обуславящ изхода на спора въпроса за това дали при прекратяване на делото, образувано по иск за собственост, предявен против владелеца, придобивната давност се счита прекъсната, то този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него има формирана трайно установена съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Така в решение № 554 от 02.09.2011 г. по гр.д. № 1019/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., изрично е прието, че освен в случаите, когато искът за собственост, предявен против владелеца, не е бил уважен, давността не се счита прекъсната и когато производството по делото е било прекратено, тъй като при прекратяване на съдебното производство се обезсилват с обратна сила всички процесуални действия. В този смисъл е и решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр.д. № 7749/2013 г. на ВКС, І г.о.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5779 от 27.07.2014 г. по в.гр.д. № 13937/2013 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: