О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София,18.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1826 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 36 от 26.03.2009 година по гр.д. № 1087/2008 година на Пловдивски апелативен съд е оставено в сила решение № 503 от 01.08.2008 година по гр.д. № 1078/2007 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Е. Д. К. от гр. В. против В. О. К. от същия град за сумата 6000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на травматично увреждане. В решението е прието, че на 17.01.2007 година, при пресичане на зелена светлина на регулирано със светофар кръстовище, ищцата е била блъсната от лек автомобил, управляван от ответника. Произшествието е настъпило по вина на ответника, комуто е било наложено административно наказание. В резултат на удара от лекия автомобил, ищцата е получила руптура на медиалната колатерална връзка на лявото коляно и импресионна фрактура на латералното тибиално платно. Била е имобилизирана в гипсов крачол за 45 дни, а в рамките на оздравителния процес е настъпило усложнение с добавена руптура на предна кръстна връзка и увреда на задния рог на медиалния менискус. Пострадалата е претърпяла значителни болки. Настъпили са и дегенеративни промени – хипотрофия на бедрена и подбедрена мускултура и походка възможна с накуцване. Прието е, че уврежданията са в пряка причинна връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие, поради което ответникът, причинил по непредпазливост травматичното увреждане на ищцата дължи обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД, което съдът е определил при условията на чл. 52 ЗЗД в размер на 6000 лева.
Касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд е постъпила от В. О. К.. Поддържа се, че в нарушение на Постановление № 7 от 27.12.1965 година на Пленума на Върховния съд, в решението не са обсъдени въведените от ответника възражения за липса на причинна връзка между настъпилите травматични изменения на колянната и глезенна стави на пострадалата и пътно-транспортното произшествие. Изложени са доводи за определяне размера на дължимото обезщетение в нарушение на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, както и че по въпроса за размера на дължимото обезщетение е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решение № 38 по н.о.х.д. № 683/2007 г. на Трето наказателно отделение на Върховния касационен съд; решение № 59 по н.ч.х.д. № 578/2003 г. на Търговищки окръжен съд, присъда № 43 по н.д. № 23/2004 г. на Военно-апелативен съд; решение от 17.12.2008 г. по н.ч.х.д. № 535/2008 г. на Софийски окръжен съд и решение от 28.11.2008 г. по н.ч.х.д. № 473/2008 г. на Софийски окръжен съд, в които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди в размер по-нисък от определения в обжалвания съдебен акт на въззивния съд.
Ответницата по касационната жалба Е. Д. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с Постановление № 7 от 27.12.1965 година на Пленума на Върховния съд е неоснователен. Постановлението касае обобщаване на практиката по въпроси на второинстанционното производство при действието на ГПК (отм.) в ред. преди измененията с ДВ, бр. 124 от 1997 година, т.е. касае практиката на второинстанционните съдилища, правораздаващи като контролно отменителна инстанция. Обжалваното решение е постановено в производство по § 2, ал.1 ГПК (отм.) вр. с чл. 196 и сл. ГПК (отм.) при друг съдопроизводствен ред при условията на пълен въззив. Независимо от това, доколкото и при пълния въззив съдът в изпълнение на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, съдът, в съответствие с т. 4 от Постановлението, касаеща и приложението на чл. 188 ГПК (отм.) е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въведени от страните доводи. Обсъдил е въведения от ответника довод за липса на причинна връзка между настъпилите усложнения след травматичното увреждане и въз основа на приетите по делото съдебно-медицински експертизи е формирал извод за наличие на причинна връзка между уврежданията и претърпяната от ищцата на 17.01.2007 година злополука.
Не е налице и твърдяното от касатора противоречие с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. В съответствие с т. II от Постановление № 4 от 1968 г., при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е ценил всички обективно съществуващи обстоятелства, в т.ч. характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и пр. Така при определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид продължителния период в който пострадалата е търпяла болки и страдания, неудобствата, създадени при имобилизацията чрез поставяне на гипсов крачол за 45 дни; настъпилите тежки дегенеративни промени в лява колянна става и остатъчното накуцване при ходене и всички съпровождащи го физически неудобства и морални страдания.
Не е налице и твърдяното противоречие с приложените към касационната жалба решения и присъди по наказателни дела, в които обезщетенията по предявените граждански искове са определени съобразно конкретните обстоятелства по всяко от делата, различни от фактите, които въззивният съд е ценил при присъждане на процесното обезщетение за неимуществени вреди.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 26.03.2009 година по гр.д. № 1087/2008 година на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: