О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
Гр.София, 01.06.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2404 по описа на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. срещу Решение № 59/ 04.02.2014 г. по гр.д.№ 757/13 г. на Софийски окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 05.04.2013 г. по гр.д.№ 32/11 г. на Елинпелинския районен съд, с което е извършена делбата на УПИ І-234 от 31 по плана на [населено място] заедно с построените в имота сгради, и УПИ ХІІ-234 от кв.31 по плана на [населено място], като на основание чл.353 ГПК имотите са разпределени между съделителите, както следва: П. Н. А. е получила в дял и изключителна собственост УПИ ХІІ-234, а А. Н. А. е получил в дял и изключителна собственост УПИ І-234 заедно с построените в имота сгради, като за уравнение на дела си П. А. е осъдена да заплати на А. А. сумата 5 659 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се моли за неговото отменяване.
В обективирано в жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е въпросът, дължи ли въззивния съд да формира собствени фактически и правни изводи по спора, когато изцяло споделя изводите на първата инстанция. Поддържа се, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в противоречие със задължителната съдебна практика, създадена при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, според която въззивният съд е длъжен да извърши в същата последователност действията, които дължи първоинстанционния съд, като изложи собствени мотиви, без да разполага с възможността да препрати към тези на първоинстанционното решение.
Ответницата по касационната жалба- П. Н. А. е депозирала по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационната жалба да не се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посочения процесуалноправен въпрос е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по него е в отклонение от задължителната съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тези предпоставки в случая не са налице. Преди всичко следва да се отбележи, че при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ и уреденото в него ограничено /непълно/ въззивно обжалване, въззивният съд не дължи повтаряне на извършените от първоинстанционния съд съдопроизводствени действия по обсъждане на събраните доказателства и формиране на фактически констатации. Действително, при действието на ГПК /отм./, при условията на пълен /неограничен/ въззив, съобразно постановките на т.19 от ТР № 1/ 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд беше длъжен да извърши самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, като въз основа на това да формира собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, без да разполага с възможността направо да потвърди фактическите и правните констатации на първата инстанция. При ограничения въззив разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, като последният може да формира различни фактически констатации от тези на първоинстанционния съд, само ако въззивната жалба съдържа основателно оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение или за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила при доказване на определен факт /т.3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК/. За процесуални нарушения при допускане, събиране и обсъждане на доказателствата въззивният съд не следи служебно- служебната му преценка обхваща единствено валидността и допустимостта на първоинстанционното решение /чл.269, ал.1, изр.1 ГПК/, както и правилното приложение на императивния материален закон /т.1 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК/. В контекста на изложеното следва да се приеме, че посоченият от касатора процесуалноправен въпрос не е от обуславящо значение за конкретното производство, за което изцяло намира приложение уредбата на действащия ГПК и в частност тази на Глава 20, регламентираща производството пред въззивната инстанция при условията на ограничен въззив. Това е така още повече като се има предвид, че в случая въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение по извършване на делбата, като в мотивите на решението си се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба конкретни оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства относно поделяемостта на процесния УПИ ХІІ-234 от кв.31 по плана на [населено място], което точно съответства на произтичащите от процесуалния закон /чл.269, ал.1, изр.2 ГПК/ негови задължения, посочени по-горе.
По изложените съображения следва да се приеме, че предпоставките на процесуалния закон за допускане до разглеждане на касационната жалба на А. Н. А. не са налице.
Независимо от изхода на производството, на ответника по касационната жалба не се дължат разноски предвид липса на заявено искане за присъждане на такива.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 59/ 04.02.2014 г. по гр.д.№ 757/13 г. на Софийски окръжен съд, по касационната жалба на А. Н. А..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: