3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 10.04.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 688/2017 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] срещу постановеното от Великотърновски апелативен съд определение 12.07.2016 г. по в. т. д. № 121/2016 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател (въззиваем в производството пред Великотърновски апелативен съд) за допускане на обезпечение на предявения от него срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключените между страните два договора за продажба на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно по съображения, че при постановяването му въззивният съд не е взел предвид настъпилите по време на делото нови обстоятелства, от значение за преценката във връзка с допускане на искането от него обезпечение, а именно: сливането на лицето на ипотекарния кредитор с лицето на собственика на ответника, сочещо на злоупотреба с права от ипотекарния кредитор по отношение на имотите, предмет на иска, а така също и прекратяването на осъдителния иск, с който ищецът се е гарантирал срещу тази злоупотреба. Според него, именно искането за налагане на обезпечителни мерки върху друг имот, различен от процесните имоти, обезпечава заинтересоваността на ответника от справедливо и бързо уреждане на ретроактивните и облигационни последици по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата на [фирма] (в несъстоятелност), [населено място] за допускане на обезпечение на предявения срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключените между страните два договора за продажба на недвижими имоти чрез налагане на възбрана върху собствени на ответника недвижими имоти (различни от процесните) и чрез налагане на запор върху негови банкови сметки, въззивният съд е приел, че същата е неоснователна. Този извод е направен при съобразяване, от една страна, вида на претенцията, чието обезпечаване се иска (разваляне на договори за продажба на недвижими имоти по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД), а от друга страна – на обстоятелството, че предявеният от ищеца осъдителен иск за връщане на платената по договорите цена вече не е предмет на спора предвид прекратяване на производството по него с влязло в сила определение, което изключва възможността за обезпечаването му. Според решаващия състав, освен поради това, че се иска възбрана на имоти, които не са спорните, неоснователността на искането за обезпечаване на конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД произтича и от липсата на обезпечителна нужда, доколкото с вписването на исковата молба, този иск е достатъчно обезпечен, предвид идентичния ефект, който имат вписването на исковата молба и налагането на възбрана върху спорния имот съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е правилно.
Изцяло следва да бъде споделен изводът на въззивния съд за липса на обезпечителна нужда по отношение на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предвид обстоятелството, че исковата молба по него е вписана в Службата за вписванията още на 25.07.2014 г. Съгласно задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, при които вписването на исковата молба има оповестително-защитно действие, е налице обезпечителна нужда от налагане на възбрана при искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск, както и в периода между постъпване на исковата молба в съда и вписването й по реда на Правилника за вписванията. И тъй като настоящият случай не е такъв – не се касае за бъдещ, а за предявен иск, искането за обезпечаване на който е направено след като исковата молба вече е вписана – следва да се приеме, че не е налице обезпечителна нужда. Липсата на тази задължителна предпоставка е напълно достатъчна за недопускане на обезпечението, поради което не следва да бъде обсъждано наличието на останалите две предпоставки – дали искът е вероятно основателен и дали посочените от ищеца обезпечителни мерки са подходящи.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение 12.07.2016 г. по в. т. д. № 121/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: