О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 10.04.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2522 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. С. чрез адвокат Н. Л. срещу решение № 1423/06.07.2016 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 1704/2016 г. в частта му, потвърждаваща решение на Софийски градски съд /СГС/, с което е признато за установено, че в полза на П. Н. И. съществува вземане срещу Д. С. за сумата 48000 лв., дължима по запис на заповед, издадена на 28.04.2010 г. със законната лихва, за което вземане на основание чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 41632/2013 г. на Софийски районен съд /СРС/.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и евентуално т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. Н. И. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
Пред СГС е предявен иск по чл.422 ГПК от П. Н. И. за установяване дължимост на вземане от С. -настоящ касатор за сумата 48000 лв. по запис на заповед и за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Искът е уважен от СГС, чието решение е потвърдено от САС, обезсилил първоинстанционното решение само в частта уважаваща установителния иск за разноските в заповедното производство в съответствие с т.12 от ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. За да потвърди уважителното решение на СГС, САС е приел, че възражението на ответницата – настоящ касатор за недействителност на записа на заповед, като неавтентичен, евентуално за унищожаемост на сделката, поради заплащане е неоснователно. Изводът е направен с оглед заключение на графологична експертиза, съгласно което текстът в записа и подписът за ответницата са положени от нея. За неоснователно е прието и възражението за нередовност на ценната книга, поради противоречие с чл.3 вр. § 2 от ПЗР на Закона за ограничаване на плащанията в брой – според САС тази разпоредба не забранява договарянето на плащане в брой на сума над посочения размер, а реалното извършване на такова плащане. За недоказано е прието възражението, че записът на заповед е подписан при заплаха. В тази насока са само показанията на свидетеля П., но той не установява ответницата да е принудена от ищеца или от трето лице да издаде записа на заповед. Свидетелят не е присъствал на издаването на записа на заповед, нито ответницата сега касатор му е казвала за упражнена спрямо нея принуда. Съдът е посочил, че твърдението за каузално правоотношение между страните и по-конкретно за предоставяне от ищеца на заем от 4000 лв. е въведен в спора от ответницата едва в писмената й защите, след приключване на устните състезания и в този смисъл е преклудирано. В писмения отговор на исковата молба ответницата не сочи каузални правоотношения, а само, че не е подписвала записа на заповед, евентуално подписала го е под заплаха и без да знае какво подписва. С този отговор ответницата е поискала доказателства – графологична експертиза и двама свидетели. Първоинстанционният съд е допуснал исканата експертиза и един свидетел при довеждане – определение от 10.02.2015 г., като в съдебно заседание от 08.10.2015 г., в което е изслушано заключението на вещото лице и е разпитан допуснатия свидетел П., ответницата изрично е заявила, че няма да сочи други доказателства. По оплакването във въззивната жалба за процесуално нарушение на СГС – липса на доклад по чл.146 ГПК, САС е приел, че доклад действително няма, но в случая този пропуск не е довел до „ограничаване на процесуалните права на ответницата, нито до нарушаване на правото й на защита и възможността да докаже своята теза в спора“, тъй като съдът е допуснал всички поискани от нея доказателства в отговора на исковата молба, поради което според САС липсата на доклад не е лишила ответницата от възможност да предприеме действие по посочване на относими за делото доказателства, съобразно възражението в отговора на исковата молба.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението си касаторът формулира следните въпроси: 1. „Въпросът за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, при липса на такъв в първата инстанция и разпределението на доказателствената тежест, по предявен иск за вземане по чл.422 ГПК, основано на запис на заповед; респ.за задълженията на въззивния съд при липса на доклад по делото в първата инстанция и нарочно оплакване за това, пред втората инстанция.“ 2. „Релевантен ли е материалноправният въпрос за връзката между записа на заповед и каузалното отношение, (респ.твърдението за липса на такова) като причина за издаването му, който въпрос е свързан и с разпределението на доказателствената тежест по иска по чл.422 ГПК.“
И двата въпроса са във връзка със спора, макар и некоректно поставени, съобразно изложените от САС мотиви, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.3 ГПК. По първия въпрос следва да се посочи, че съгласно т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, но в случай на обосновано оплакване за такива във въззивната жалба, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Но в настоящия случай с определението на СГС преди първото съдебно заседание. са допуснати исканите от ответницата доказателства по възражението й в писмения отговор, които е поддържала в съдебно заседание и не е искала допълнителни такива. В този смисъл липсата на изрично направен доклад от СГС не е довел до ограничаване процесуалните права на ответницата за защитата й и възможността да докаже своята теза, доколкото СГС е допуснал исканите от ответницата доказателства в писмения й отговор на исковата молба. Обстоятелството, че тези доказателства не са установили твърденията на ответницата не означава, че тя е лишена от възможност да защити правата си, поради неизвършен изричен доклад от СГС, за да се приеме противоречие с разрешението в т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. За разрешението на втория въпрос се твърди противоречие със съдебната практика от времето преди постановяване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално отношение, по повод или във връзка с което е издаден запис на заповед, на изследване подлежи каузалното отношение. В настоящия казус в съответствие, а не в противоречие с това разрешение при невъведени своевременно каузални отношения между страните във връзка с издадения запис на заповед, каузалните правоотношения между тях не са изследвани от съда, нито са свързани в този смисъл с разпределение на доказателствената тежест по иска по чл.422 ГПК. Следователно и по този въпрос не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По отношение разрешението и на двата въпроса не се излагат съображения за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част. Съдът не присъжда разноски, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива, нито има доказателства да са сторени разноски от ответната страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1423/06.07.2016 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по т.д. № 1704/2016 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.