О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 11.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 6242/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 6586 от 17.09.2014 г. подадена от Н. М. И. от [населено място], чрез адв. Л. Я., срещу въззивно решение № 354 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 432/2014 г. на Окръжен съд –Враца. С посоченото решение е отменено решение № 261 от 10.04.2014 г., постановено по гр. д. № 3842/2013 г. на Районен съд – Враца и вместо това са отхвърлени предявените обективно съединени искове на жалбоподателя против В. П. Г. и П. Н. П. за признаване за установено по отношение на тях, че е собственик на ? ид. ч. от следните имоти: № 033006, № 040020, № 050022, № 070100, № 071186, № 047005, № 071198 – всички находящи се в землището на [населено място], общ. К. и за предаване на владението върху тази ? ид.ч.
Ответникът по касационната жалба, В. П. Г., счита не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания. Претендира разноски.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100/2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена / чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/, като при обективно съединение на искове меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове.
В конкретния случай са предявени няколко обективно съединени иска, като цената на всеки от тях е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, съгласно представените в първа инстанция удостоверения за данъчна оценка за ? ид.ч. от процесните имоти.
Ето защо, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба В. П. Г. сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв..
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О с т а в я б е з р а з г л е ж д а н е касационна жалба вх. № 6586 от 17.09.2014 г. подадена от Н. М. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 354 от 12.08.2014 г. по гр. д. № 432/2014 г. на Окръжен съд –Враца.
П р е к р а т я в а производството по гр. д. № 6242/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
О с ъ ж д а Н. М. И. от [населено място] да заплати на В. П. Г. от [населено място] сумата от 500 лв. /петстотин лева/ разноски по делото.
О п р е д е л е н и е т о може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: