О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 11.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
Като изслуша докладваното от съдията Първанова ч.гр.дело № 4644/2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. Б., чрез адвокат С. Б., срещу определение № 162/18.07.2017г. по гр. д. № 3818/2016г. на ВКС, І г.о. в частта, с която са оставени без разглеждане молбите му с вх. № 6239/05.06.2017г. и с вх. № 6041/30.05.2017г. за изменение на решение № 81/ 26.05.2017г. по гр.д. № 3818/2016г. на ВКС, І г.о. в частта за разноските.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и допълване на решението на ВКС на основание чл. 248, ал.1, предл. 1 ГПК, като се присъдят направените пред първата и въззивната инстанция разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., констатира следното:
В обжалваното определение е прието, че е налице искане за изменение на решение № 81/26.05.2017г. по гр.д. № 3818/2016г. в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Допълнително поисканите разноски за първа и втора инстанция не са включени в списъка по чл.80 ГПК, представен пред касационната инстанция. При това положение липсва абсолютната процесуална предпоставка за разглеждане на молбите за изменение на решението в частта за разноските и те са недопустими.
Обажлавоно определение е правилно.
С решението на ВКС е отменено въззивното решение в отхвърлителната част относно иска по чл.31,ал.2 ЗС и са присъдени поисканите от касатора разноски за касационното производство разноски, съгласно приложения списък. С гореописаните молби касаторът /настоящ жалбоподател/ е поискал на основание чл. 248, ал. 1 ГПК изменение на решението в частта му относно разноските като му се присъдят 689,64 лева – разноски за първоинстанционното производство и 600 лева – за въззивното производство.
За да бъде изменено решението в частта за разноските, съдът следва да е определил дължимите разноски, да е формирал воля относно тези разноски, като желанието на страната е те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. Искането касае не допълнително произнасяне, а за изменение размера на вече присъденото. В настоящия случай с решението на ВКС са присъдени разноски за касационното производство, съобразно направеното в касационната жалба искане, поддържано и в хода на устните състезания и съгласно представения по чл. 80 ГПК списък. Формирана е воля относно присъждането на разноски, поради което неоснователно се поддържа от частния жалбоподателя, че неговото искане е за допълване на решението в частта за разноските. След като страната е представила пред касационната инстанция списък само за направените пред нея разноски, но не и тези в предходните инстанции и поддържаното искане е само за присъждане на разноски за касационното производство, то правилно съставът на ВКС, І г.о. е оставил без разглеждане искането за изменение на решението по реда на чл.248 ГПК с присъждане на разноски и за предходните инстанции. Изводите му са съобразени с приетото в т.9 на ТР № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съгласно което правната последица от неизпълнение на задължението за представяне на списък с разноските е недопустимостта да се иска изменение на решението в тази част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 162/18.07.2017г. по гр. д. № 3818/2016г. на ВКС, І г.о. в частта, с обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: