О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр.София, 12.02.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета гоодина в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 6056 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 01.07.2013г. по гр.д.№ 125 / 2013г., в частта му, с която АС Бургас е отхвърлил частично иск с правно основание чл.124 ГПК.
Жалбоподателят – А. К. И., чрез процсуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е приел за установено по отношение на [община], че вземанията й от обезщетение за неправомерно ползване на общински терен, представляващ застроителни петна №, и № в кв., по плана на г. Я., за времето от 1998 г. до 2005г. включително са погасени по давност. Като е потвърдил решението в останалата му част съдът е отхвърлил иск на А. К. за признаване за установено, че не дължи на [община] суми за неправомерно ползване на общински терен, представляващ застроителни петна №, и № в кв., по плана на г. Я., за времето от 2006г. до 2010г.
Установено е по делото, че О.-Я.-ответник по делото, е издала в полза на ищеца разрешение за право на ползване на застроителни петна №, и № в кв., по плана на г. Я.. По делото е установено с две удостоверения, издадени от [община], че към 03.09.1998г. застроената квадратура в петно №12 е 57.75кв.м., а разгънатата-115.50кв.м., каквато е по представения проект , а застроената квадратура в петно №13 е 93.20кв.м., а разгънатата застроена площ е 166.40кв.м. колкото е и по представения проект. От Констативен акт №99/22.12.2004 г. е установено, че строежът е изпълнен през 1999 г. без платено отстъпено право на строеж, т.е.след издаване на разрешението за ползване, върху описаните застроителни петна и ищецът изградил 2 бр. двуетажни сгради, съответно със застроена площ от 57 кв.м. и 93 кв.м. В описания акт е посочено, че строежът е изпълнен в отклонение от издаденото Разрешение №82/29.12.1994 г. за павилион за търговска дейност, изпълнен е без строителни книжа и без отстъпено право на строеж.
Прието е по делото, че с решение на Общински съвет [населено място], взето на заседание, проведено на 08.09.2010 г., в полза на ищеца е било учредено възмездно право на строеж и одобрена пазарна оценка на същото по отношение на застроителни петна № и №, находящи се в УПИ , в кв., по плана на г. Я.. Установено е, че с писма изх. №94АА/0742 и изх. №94АА/0743, двете от 21.10.2010 г., ищецът – жалбоподател, е уведомен от ответната община за учреденото в негова полза възмездно право на строеж, както и за допълнителното условие, че заповед на кмета ще бъде издадена след заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на общинските терени върху двете застроителни петна за периода от 1998 г. до 2010 г. – годината, в която е уведомен за учреденото в негова полза право на строеж, ведно с лихва за забава, а именно: за застроително петно № – 28309,35 лв. (в т.ч. 16875,76 лв. – обезщетение и 11433,59 лв. – лихва) и за застроително петно № – 33576,88 лв. (в т.ч. 18480,28 лв. – обезщетение и 15096,60 лв. – лихва), а с две депозирани писмени молби, ищецът е възразил, че не дължи исканото обезщетение за периода от 1998г. до м.март 2009г. за застроително петно № и за периода от 1998г. до 2007г. за застроително петно №, тъй като същото е погасено по давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД. Установено е също така, че с писмо изх. №94АА/0153 от 10.05.2012 г. ищецът е уведомен от [община], че направеното от него възражение за погасяване по давност на дължимите суми (в т.ч. обезщетение и лихви) за неправомерно ползване на общинските терени за периода 1998 г. – 2012 г. не се приема, както и че ще бъде издадена заповед от кмета за учреденото в негова полза право на строеж след заплащане на дължимите суми.
При тези данни съдът е счел, че възникналите до 2005г. вземания на Общината за обезщетение са погасени по давност и е уважил предявеният иск като е признал за установено, че жалбоподателя не дължи на [община] обезщетение за календарните години от 1998г. до 2005 г. и за двете застроителни петна – № и № и е отхвърлил иска за признаване за установено, че жалбоподателят не дължи вземанията за които давността не е изтекла, а именно от 2006г. до 2010г. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателя, чрез процесуалния си представител поддържа, че въззивният е дал отговор на правни въпроси от значение за спора: прекъсва ли давността поканата за плащане, отправена от кредитора до длъжника и как следва да се изчислява давността при обезщетение за ползване на имот без основание. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 14.12.2004г. по т.д.№178/204г., ІІ то на ВКС, което е прието, че покана за заплащане на неустойка не прекъсва давността по чл.16, б.”а” ЗЗД, решение от 17.02.2009г. по гр.д.№5656/2007г., ІІ г.о. на ВКС, в което е прието че в съответствие с чл.114, ал.1 ЗЗД вземане за неоснователно обогатяване се погасява за периода от пет години преди предявяване на исковете, решение от 10.12.2008г. по гр.д.№593/2008г. на АС Пловдив в същия смисъл и решения на съдебни състави на въззивни съдилища, неотносими към предмета на спора.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси. Въпросът за това прекъсва ли давността поканата за плащане, отправена от кредитора до длъжника не е разрешаван от въззивният съд и същият не е обусловил решаващите изводи на съда за частична неоснователност на предявения иск. Ето защо същият не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК и т.1 ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС. По въпроса как следва да се изчислява давността при обезщетение за ползване на имот без основание съдът се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС изразена в т.7 на ПВС№1/1979г. – приемаща, че давностният срок започва да тече от деня на неоснователното преминаване на блага от имущество на едно лице в имущество на друго, а не в някой последващ момент. В този смисъл е и даденото разрешение от въззивния съд.
Не е налице противоречиво разрешаване на този въпрос и в представените от жалбоподателя решения на състави на въззивни съдилища, поради което не следва да се допуска касационно обжалване и на иснование чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 01.07.2013г. по гр.д.№ 125 / 2013г. на АС Бургас, в частта му, с която е отхвърлен частично иск с правно основание чл.124 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: