О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
С., 12.03.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и триадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 961 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ против Решение № 181 от 27.06.2012 год., постановено по въззивно търговско дело № 272/2012г. на Апелативен съд В..
С него е потвърдено решението на Варненския ОС по т.д.№ 2501/2011г., с което е прието за установено на основание чл.124 ГПК, в отношенията между ищеца [фирма], [населено място], като потребител и ответника [фирма], че ищецът не дължи сумата 39 893.49лв.-стойност на служебно начислена електроенергия въз основа на Констативен протокол от 09.06.2011г., като корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 16.12.2010г.-09.06.2011г., за която е издадено дебитно известие от 03.08.2011г.
В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска. Твърди се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 във връзка с чл.37,т.7 от ОУ на ДПЕЕЕМ. Претендира се заплащането на разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по материално правния въпрос за правната природа на корекционните процедури, извършвани от електроразпределителните дружества за доставени количества електроенергия към абонатите, като е приел, че те имат санкционен характер. Твърди се, че създадената съдебна практика, която изключва възможността за едностранно коригиране на сметки за минал период от доставчика на електрическа енергия, се нуждае от промяна, тъй като ангажирането на потребителите в заплащането на такива сметки няма санкционен характер. Касаторът счита, че промяната на установената съдебна практика е от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като защитата на обществените отношения по доставка на електрическа енергия следва да бъде осъществена и чрез ангажиране на потребителя в активни действия, които биха способствали опазването на измервателните уреди от неправомерни манипулации, извършвани от недобросъвестни лица, без потребителите да имат основание да твърдят, че споделянето на такава отговорност е несправедливо по отношение на тях. Поддържа, че становището за санкционния характер на корекционните процедури е в колизия с начина на осчетоводяването на тези вземания; че наложеното разбиране въвежда нов спорен предмет-незаявен от страните- а именно законосъобразността на административния акт на ДКЕВР-Решение № ОУ-004/ 06.04.2009г, с който са одобрени ОУ на ДПЕЕМ на Е. Б. М. АД; че създадената съдебна практика не е съобразна с изменението на ЗЕ-ДВ бр.54/17.07.2012г. , с което корекционните процедури са изрично въведени като правна възможност. Позовава се на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Отговор по касационната жалба е постъпил в срока по чл.287 ГПК. [фирма], [населено място] оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира заплащането на разноски по приложения договор за правна защита и съдействие от 05.10.2012г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Посоченият от касатора материално правен въпрос не е разрешен в обжалваното въззивно решение и е ирелевантен за изхода на спора. Той е не е обусловил крайните изводи на Варненския АС за основателност на предявения установителен иск по чл.124 ГПК.
С решението е прието, че ищецът не дължи сумата от 39 839.49лв., начислена от касатора, извършващ дейност по продажбата и остойностяването на доставената електроенергия чрез електроразпределителната мрежа на [фирма], като корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност, тъй като Протоколът за техническа проверка от 09.06.2011г. на [фирма] не е годно доказателство, установяващо отговорността на ищеца – в него не са посочени установени липсващи, нарушени или несъответстващи пломби, той не е бил свален в присъствието на абоната и не носи негов подпис, не е установено как е осигурена неприкосновеността на СТИ до предаването му за извършване на метрологична проверка, за да се съпоставят данните по констативния протокол с тези по метрологичната експертиза, за извършването на която е предадено месец по-късно. Прието е, че в отношенията си с ищеца, доставчикът на ел.енергия [фирма] е обвързан от действията на [фирма]-дружеството извършващо експлоатацията и поддръжката на електроразпределителната мрежа. При тези фактически констатации е мотивиран извод, че вината на абоната не е доказана по несъмнен начин.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, посоченият от касатора правен въпрос не е обуславящ изхода на делото. Искът е уважен не защото е застъпено виждането за санкционния характер на корекционните процедури. При принципно застъпено становище, че разпоредбите на чл.37-39 ОУ валидно обвързват ищеца като потребител на ел. енергия, въззивният съд е мотивирал, че ответникът не е доказал осъществяването на отразените в протокола факти, пораждащи правото му да коригира вече изготвената сметка за доставената и ползвана електроенергия, поради което за настъпилите вреди потребителят не следва да отговаря.
При липса на обусловеност на правните изводи на съда от посочения правен въпрос, не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване и обсъждането наличието на посоченото допълнително основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК е безпредметно.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна доказаните и поискани разноски за настоящото производство, за които е представен списък по чл.80 ГПК- сумата 3 000лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 181 от 27.06.2012 год., постановено по въззивно търговско дело № 272/2012г.на Апелативен съд В..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] ЕИК[ЕИК] сумата 3 000 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2