2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
С., 13.06.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 375/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение от 29.11.2011 г. по гр. д. № 10827/2010 г. на Софийския градски съд, след частична отмяна на решението от 19.02.2007 г. по гр. д. № 7375/2005 г. на Софийския районен съд, е признато за установено по отношение на Р. Г. М., Л. В. М. и В. В. М. /конституирани по реда на чл. 120 ГПК /отм./ като законни наследници на В. Л. М./, че Б. З. Г. е собственик на реална част в размер на 693 кв. м. от бившия имот пл. № 2389 от кв. 28, а по сега действащия регулационен план на [населено място] УПИ ІV-1320, представляващ площта около построената сграда, отредена като поземлен имот № 2140, при посочени граници, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 1 085.50 лева разноски по делото.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответниците, които искат то да бъде отменено като неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. По отношение на предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация Б. З. Г. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допускането на касационното обжалване, намира следното:
Касационната жалба е подадена на 19.01.2012 г. с вх. № 4962 в деловодството на въззивния съд и производството пред настоящата инстанция е висящо при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева.
Цената на иска се определя към момента на подаване на исковата молба с оглед действащия към този момент процесуален ред. В разглеждания случай исковата молба е от 20.07.2005 г. и приложима е нормата на чл. 55, ал. 1, б. “б” ГПК /отм./. Според нея цената на иска по искове за собственост се определя от 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – от 1/4 от пазарната цена на имота.
Видно от удостоверението, издадено от ТДД С. град, ДП Б., и приложено на л. 8 от първоинстанционното дело, данъчната оценка на целия спорен по делото имот с площ 693 кв. м. е 3 700.60 лева, а цената на иска, определена съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, е 1/4 от 3 700.60 лева или 925.15 лева. Дори да се вземе предвид данъчната оценка на имота от 3 700.60 лева, според която първоинстанционният съд е определил дължимата по производството държавна такса /вж. разпореждането от 18.08.2005 г. и вносната бележка от 24.08.2005 г., приложени на л. 7 и 6 от първоинстанционното дело/, то цената на иска отново е под релевантната в случая цена от 5 000 лева.
Наследодателят на касаторите /ответникът по първоначалния иск/ е предявил насрещен иск, който след уточнението в съдебното заседание от 08.02.2006 г., има за предмет признаване за установено, че ищецът по първоначалния иск не е собственик на спорната площ от 693 кв. м. Насрещният ищец не е представил доказателства за данъчна оценка, различна от вече посочената, поради което следва да се приеме, че цената и на насрещния иск е същата, както и на първоначалния, независимо, че в молбата, с която насрещният иск е предявен, е посочена друга цена – 7 400.40 лева. Следва да се посочи още, че производството по насрещния иск е било прекратено с първоинстанционното решение и в тази част то е влязло в сила като необжалвано.
В обобщение, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима, поради което, при условията на иззета компетентност и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да бъде прекратено. Обстоятелството, че при първоначалното разглеждане на делото от касационната инстанция жалбата е приета за допустима /гр. д. № 680/2009 г. на ВКС, І-во г. о./, не може да наложи извод в обратния смисъл. Приложима към онзи момент е била нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно първоначалната публикация, когато на касационно обжалване не подлежаха решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. Обжалваемият интерес е съизмерим с цената на иска, а при цена на иска 3 700.60 лева, безспорно касационната жалба е била допустима.
Ответникът по касация не е представил доказателства да е сторил разноски по водене на делото във Върховния касационен съд и искането такива да му бъдат присъдени е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 4962 от 19.01.2012 г., подадена от Л. В. М. и Р. Г. М. лично и в качеството на пълномощник на сина си В. В. М., срещу въззивното решение от 29.11.2011 г. по гр. д. № 10827/2010 г. на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 375/2012 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: