4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
С., 14,03, 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 276 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 440/16.І.2014 г. на [фирма]-С., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от САК, против онази част от определение № 434 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 18.ХІІ.2013 г., постановено по ч. т. дело № 383/2013 г., с която е било оставено без уважение искането на кредитната институция за връщане на довнесената на основание чл. 415, ал. 1 in fine ГПК държавна такса в размер на 901.19 лв. /деветстотин и един лева и деветнадесет стотинки/.
Оплакванията на Б. частен касатор са за неправилност /незаконосъобразност/ на въззивното определение в атакуваната негова част, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция за връщане на довнесената по с/ка на ОС-Бургас държавна такса от 901.19 лв. в хипотезата на чл. 232 ГПК, както и за присъждане на всички разноски, направени в частните производства пред Бургаския апелативен съд и пред ВКС.
В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК Б. частен касатор обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната част от своето определение /относно държавната такса, довнесена по с/ка на първостепенния съд/ Бургаският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложените към изложението по жалбата три определения на отделни състави от неговата търговска колегия, датиращи от 2009 г., 2002 г. и 2013 г., по следния процесуалноправен въпрос: „Разполага ли съдът с правомощие да върне държавна такса, която при заплащането се явява дължимо платена, но поради процесуалното поведение на някоя от страните и десезирането на съда за произнасяне по съществото на спора, основанието за нейното заплащане отпада?” Същевременно от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото бил материалноправния въпрос, предмет на произнасяне на въззивната инстанция, а именно: „Подлежи ли на връщане, изцяло или частично, в зависимост от извършените съдопроизводствени действия, платената от ищеца държавна такса за водене на исково производство при оттегляне на иска?”
Ответницата по касация Б. С. Б. от Б. не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното определение в атакуваната негова част относно отказа за връщане на довнесената по реда на чл. 415, ал. 1 in fine ГПК държавна такса по с/ка на ОС-Бургас
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК /във вр. чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК/ и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
1. По процесуалноправния въпрос, формулиран в изложението на Б. частен касатор:
Както определение № 206/20.ІІІ.2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 1126/2013 г., така и определение № 142/23.ІІ.2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по ч. т. дело № 917/09 г. /на което първото се позовава/, се отнасят до преценката за дължимост на държавна такса, но единствено в заповедното производство, което е уредено в Гл. ХХХVІІ на сега действащия процесуален закон /в сила от 1.ІІІ.2008 г./. Тези два приложени към изложението на частния касатор съдебни акта на отделни състави от ТК на ВКС еднопосочно споделят разбирането, че следва винаги да се отчита спецификата на производството, по воденето на което държавната такса се събира и затова, в хипотеза когато проверката е редовност на заявление за издаване на заповед за изпълнение, т.е. съвпада по време с произнасянето по съществото на направеното искане, но заявлението уе било оттеглено преди това произнасяне, държавната такса подлежи на връщане. Заповедното производство обаче не е исково пр-во /арг. чл. 415, ал. 1 ГПК/, поради което разрешението в цитираните две определения не се отнася за настоящия случай, т. е. не е налице твърдяното от частния касатор противоречие с практиката на ВКС. В равна степен тази констатация важи и при съпоставка между атакуваната част на постановеното от Бургаския апелативен съд определение с приложеното към изложението по частната касационна жалба определение № 478/1.ХІ.2012 г. на ВКС, ГК, Второ отделение, постановено по ч. гр. дело № 493/2012 г., с което частна касационна жалба е била оставена без разглеждане, като същевременно няма данни този съдебен акт да е влязъл в сила, за да може да бъде коментиран като задължителна практика на ВКС.
2. По материалноправния въпрос в изложението на Б. частен касатор:
Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Липсват конкретни доводи в изложението на Б. частен касатор, които да подкрепят който и да е от двата аспекта на това единно основание за допустимост на касационния контрол, а при ясната разпоредба на чл. 74, изр. 1-во ГПК не съществува необходимост от тълкуване относно начина на процедиране в хипотезите на оттегляне или на отказ от иска.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 434 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 18.ХІІ.2013 г., постановено по ч. т. дело № 383/2013 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ /относно довнесена по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК държавна такса/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2