ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 216
София, 14. март 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 4710 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2064/31.07.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1637/2018, с което е отменено решение № 803/06.02.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 6613/2017, като е отхвърлен предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение за сумата над 3.000 до 30.000 лева, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Недоволен от решението е касаторът Д. П. П., представляван от адв. М. Х. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението му да изложи собствени мотиви и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 3/2004 на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1953, ППВС № 7/1965, ППВС № 1/1985 и практика на ВКС.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е бил привлечен като обвиняем на 30.10.2013 год. за това, че на 3.2.2012 год. в С.,[жк], зад спирката на градския транспорт, в близост до бл. 30 е отправил закана за убийство към М. П., престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, за което на 14.12.2013 г. е внесен и обвинителен акт, по който с присъда от 13.05.2015 г. по нохд № 21764/2013 ищецът е бил признат за невиновен и оправдан. Срещу присъдата е подаден протест от прокурор при Софийска районна прокуратура и с окончателно решение на Софийски Градски съд по внохд № 4949/2015 оправдателната присъда е била потвърдена. Въззивният съд е приел, че във връзка с неоснователното обвинение са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са взети предвид показанията на разпитаните по делото свидетели пред първата инстанция. Въззивният съд е приел, че сумата в размер на 3.000 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, като са изложени съображения, че не се обосновава по-висок размер на обезщетението, като са отчетени следните обстоятелства: възрастта на ищеца в периода на наказателното производство (роден през 1985 г.); характера и интензитета на причинените увреждания, установени с показанията на разпитаните свидетели; продължителността на наказателното производство (общо около 3 години на съдебна и досъдебна фаза); взетата най-лека мярка за неотклонение – „подписка“; вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнатото обвинение; липсата на трайни последици от уврежданията за здравето на ищеца, както и липсата на по-големи вреди от обичайните в подобни случаи; конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на приключване на наказателното преследване – като отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от обсъждания вид.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства по делото съобразно доводите и възраженията на страните и изложи мотиви по въпросите, които обуславят решението на делото, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд, в частта, която споделя.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира служебно, че в диспозитива на въззивното решение е допусната очевидна фактическа грешка при изписване на номерата и датите на първоинстанционното решение и дело, намира, че същата следва да бъде изправена.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2064/31.07.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1637/2018.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд по компетентност за извършване на поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.