О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
С., 17.02. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 510/2016 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Кожухарски от [населено място], подадена чрез адвокат Н. Г. срещу въззивно решение № 2015 от 22.10.2015 г. по гр. дело № 1971/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 321 от 29.07.2014 г. по гр.д. № 297/2014 на Врачанския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от И. А. Кожухарски срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. за сумата над 2000 лева до 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 20.09.2012 г. до 11.01.2013 г.и в частта за разноските; отхвърлен е искът за разликата над 2000 лева и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът до пълния предявен размер от 40 000 лева е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: за необходимостта да се разгледа въпросът за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане – чл. 52 ЗЗД; за задължението на съда да прецени всички конкретни обстоятелства при определяне на справедливо обезщетение по смисъла на закона, както и за критериите, които се прилагат при определяне размера на това обезщетение. Поддържа се, че процесуалноправният въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика, а материалноправния свързан с приложението на чл.52 ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата.
Ответната страна – Прокуратура на Република България не е депозирала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че сумата 2000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Кожухарски неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на орган на Прокуратурата, изразяващи се в незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл.216, ал.1, пр.1 НК, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд. Изложил е съображения, че предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 З. е основателен. При определяне размера на обезщетението на 2000 лв. въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, извършил е цялостна преценка на конкретните факти и е приел за доказани негативните изживявания на ищеца във връзка с повдигнатото обвинение – срам и неудобство от близки и приятели, стрес от неизвестния край на наказателното производство, притеснение за стреса, който е преживяла бременната му съпруга. Взел е предвид продължителността на наказателното производство- около 1г. и 7 месеца, тежестта на обвинението, наложената му най-лека мярка за неотклонение, възрастта му – 32 години, обстоятелството, че не е ставал причина за отлагане и забавяне на делото, но и това че не е доказано поради повдигнатото обвинение да не е могъл да упражнява професията си на строител, както и наличието на причинна връзка между преждевременното раждане на второто му дете и действията на прокуратурата. Взел е предвид обаче и факта, че в периода преди повдигане на обвинението, ищецът е бил признат за виновен по 7 обвинения за извършени престъпления и е изтърпял наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Обсъдил е и обстоятелството, че около датата на която е подвигнато процесното обвинение е бил подсъдим по друго дело, за което е бил осъден на първа инстанция и е бил в затвора, като с присъда от 10.05.2012 г. на В. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.4 вр. ал.1 НК. Въз основа на това е извел извода, че при определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид и тези факти.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение правният въпрос по прилагане критерия “справедливост” установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД е разрешен в съответствие с задължителната съдебна практика- т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.3 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК. В практиката е прието, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. То се определя глобално по справедливост /чл. 52 ЗЗД/, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда и тежестта на тези, за които е осъден дееца, съпоставени с тези, за които е оправдан, в случаите на частично оправдаване, както и, че държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствената причина за увреждането е поведението на гражданина, а отговорността се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно – следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В настоящия случай размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен при съблюдаване на конкретните данни по делото и обществения критерий за справедливост, както е прието в ППВС № 4/68 г. и чл. 52 ЗЗД.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставеният правен въпрос, която е съобразена от съда, изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства, така както го задължава закона и задължителната съдебна практика. Изложил е съображения, кои от твърдяните обстоятелства са установени и кои от тях не са, и след съвкупната им преценка е извел извода, че сумата от 2000 лв. справедливо ще обезщети претърпяните от Кожухарски болки и страдания. Обосноваността на изводите му не е основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2015 от 22.10.2015 г. по гр. дело № 1971/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: