О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№216
София, 18.05.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4697 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. А. А., М. Е. К. и Е. Е. Б. чрез пълномощника им адвокат Н. Д. против решение № 63 от 21.04.2016 г., постановено по гр.д. № 39 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е потвърдено решение № 134 от 4.12.2015 г. по гр.д. № 289/2014 г. на Районен съд-Тутракан за допускане на съдебна делба на нива в землището на [населено място], [община], местност „Е.“, имот № 010010 с площ от 27.713 дка между Х. И. Ю., М. Е. К., Е. Е. М., М. А. Ю. и М. А. Ю. и З. Х. Ю. в режим на съпружеска имуществена общност за 33/72 ид.ч. и за отхвърляне на иска за делба по отношение на Е. А. А., А. С. Ю., А. И. Х., Е. И. А., Е. А. Д., Ю. А. М., З. А. М. и Р. Т. Д., като е отменен нотариален акт № 2, том II, рег. № 6460, дело № 1258/2006 г. на нотариус № 413 в частта на удостоверените собственически права на М. А. Ю. до размера на непритежаваните от него 5/24 ид.ч..
По реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба са подали само съделителите М. А. Ю. и З. Х. Ю., в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Искът за делба е предявен от Е. А. А. с твърдение, че правото на собственост е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Ю. Д. К., починал на 17.12.1955 г., като е поискано и да се отмени издадения в полза на М. А. Ю. за 2/3 ид.ч. и Х. И. Ю. за 1/3 ид.ч. констативен нотариален акт за собственост № 2, том II, рег. № 6460, дело № 1258/2006 г. на нотариус № 413. В отговора на исковата молба М. А. Ю. е заявил възражение за придобивна давност чрез владение от 1994 г., а Х. И. Ю. се е позовал на саморъчно завещание в негова полза от 3.02.1994 г. от сина на общия наследодател А. Ю. Д. и придобивна давност чрез владение от 1994 г.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че имотът е възстановен на наследниците на Ю. Д. К. с решение на ОСЗ [населено място] № 38 от 8.11.1993 г., като общият наследодател е имал двама сина – А. Ю. Д. и А. Ю. Д. и дъщеря Е. Ю. Д., чиито наследници са страните по делото. А. Ю. Д. е завещал наследените от баща си права от 1/3 ид.ч. на Х. И. Ю., а към наследниците му Е. А. А., И. А. Ю. /починал 2005 г. и наследен от А. С. Ю., А. И. Х., Е. И. А. и Х. И. Ю./ и М. Е. К. и Е. Е. М. /наследници по заместване на дъщеря му З. А. А., починала 1989 г./ са преминали наследените от сестра му Е. Д. 1/6 от имота. Правата от 1/3 ид.ч. на сина на общия наследодател А. Ю. Д. са преминали към съпругата му Е. А. Д. и децата му М. А. Ю., Ю. А. М. и З. А. М., а дела от 1/6 ид.ч., наследен от сестра му Е. Д. – само към децата му. Въз основа на събраните гласни доказателства и признанията на ищцата Е. А. А., че още от преди 25 години М. Ю. и Х. Ю. са й казали, че имота е прехвърлен на тяхно име и че тя няма право на тази земя, както и признанията на А. С. Ю., А. И. Х., Е. И. А., Е. А. Д., Ю. А. М. и З. А. М., че са знаели за завладяването на имота и не се противопоставят е направен извода, че правата на тези съделители са били завладяни и придобити по давност от М. Ю., а единствено по отношение на М. Е. К. и Е. Е. М. не са представени доказателства за манифестиране намерението за своене, поради което прижежаваните от тях идеални части не могат да се приемат за завладяни.
В касационната жалба са изложени доводи, че като че ли и двете съдебни инстанции упрекват касаторите, че са знаели за възстановената наследствена земя и нищо не са направили; че не е вярно, че снабдилите се с констативен нотариален акт непрекъснато са владели имота като свой, тъй като нямат необходимата земеделска техника и затова го давали да го обработват други хора; че неправилно съдът се е позовал на завещанието на А. Ю. Д., който е бил неграмотен, учил е до трето отделение в румънско училище и не е могъл да напише саморъчно завещание в този вид, а има и несъответствия в имената на завещателя и на наследодателя, поради което завещанието не отговаря на законовите изисквания, а освен това с него се накърнява запазената част на другите законни наследници. Същите доводи са повторени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като допълнително се твърди, че до смъртта си през 1997 г. съсобственик е бил А. Ю. Д. и констативният нотариален акт е издаден преди да са изтекли десет години от смъртта му, както и че завещанието му не е обявено и не е ползвано при никакви сделки и за него касаторите научили, след като била поискана съдебната делба, а и същата е допусната бе да са включени всички съделители.
От посочените твърдения не може да бъде уточнен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК спрямо който да се прецени наличието на някое от основанията за допускане на касационно обжалване – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. Същевременно доводите, касаещи действителността на завещанието на А. Д. и за накърняване на запазената част на наследниците му са неотносими, тъй като не са заявени при приемането на завещанието като писмено доказателство в съдебното заседание на 26.03.2015 г. Твърденията, касаещи изводите за осъществявано от М. Ю. владение по същество представляват довод за необоснованост на въззивното решение – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на разглеждане при преценка правилността на атакуваното решение във фазата на постановяване на касационно решение, но е неотносимо в производството по чл.288 ГПК.
Д., че въззивният съд се е произнесъл без в делбата да участват всички съделители е обоснован с твърдението, че към момента на смъртта на А. Д. наследникът му Е. А. А. е била в брак с А. А. А., който не е включен в кръга на съделителите. Доколкото придобитите по наследство права не се включват в кръга на съпружеската имуществена общност, то обстоятелството, че към момента на откриване на наследството на А. Д. дъщеря му Е. А. е била в брак с лице, което не е конституирано в делбата, не обуславя допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на въззивното решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят направените от М. А. Ю. и З. Х. Ю. разноски по повод касационната жалба в размер на 440.00 лв., представляващи заплатено на адвокат Д. Н. възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63 от 21.04.2016 г., постановено по гр.д. № 39 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Силистра.
ОСЪЖДА Е. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], М. Е. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.1, ет.4, ап.12 и Е. Е. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.1, ет.4, ап.12 да заплатят на М. А. Ю., ЕГН [ЕГН] и З. Х. Ю., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], област С., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 440.00 /четиристотин и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: