О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 19.03.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 45 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Адвокат Е. Б. Б. от [населено място] е обжалвала определение № 12886 от 12.09.2011 г. по ч. гр. д. № 11558/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д състав, с което е потвърдено разпореждането от 20.07.2011 г. по гр. д. № 26815/2011 г. на Софийски районен съд, І ГО, 39 състав за връщане на исковата й молба, с която е предявен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК за установяване неистинност на документ – доклад за „оценка на съответствието”, изх. № 03-09-Вл от 12.09.2007 г. на [фирма] – [населено място].
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че процесния документ се ползва с формална доказателствена сила само относно авторството – удостоверява, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов автор, но не и верността на тези изявления, поради което за ищцата липсва правен интерес от предявяване на иск за установяване неистиността на документа. А интересът от искова защита е положителна процесуална предпоставка за надлежното възникване на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно и при отсъствието му искът е недопустим.
В изложението към жалбата се поддържа, че съществува вероятност обжалваното въззивно определение да е нищожно, тъй като : 1. съдът се е произнесъл извън неговата правораздавателна компетентност, защото е отрекъл правото на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК с ограничения в закона, които само законодателят може да въведе, а последният е признал интерес от воденето на установителни искове по принцип; 2. съдът е игнорирал основни правни принципи и императивни норми, гарантиращи разглеждането на делата според точния смисъл на законите (за „законност”) и създаващи процесуална гаранция на правото на защита; 3. така сочените пороци на акта го правят обществено и правно непоносим; 4. е постановено при пълна липса на мотиви по оплакванията в частната жалба; 5. съдът се произнесъл с диспозитив за оставяне без уважение на подадената частна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, вместо да го потвърди, която вероятност съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК задължава Върховният касационен съд да го допусне до касационен контрол. Сочат се и се прилагат решения на ВКС и определение на СГС в подкрепа на изложеното.
За да се отговори на горните въпроси и съгласно указанията в цитирания тълкувателен акт моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване. Прави се искане за прогласяване на нищожността му, респ. неговото обезсилване или отмяната му като неправилно.
От ответниците по частна жалба търговските дружества и физическите лица – техни управители (в лично качество) намират, че отсъстват основания за допускане на жалбата до касационен контрол, както и че обжалваното въззивно определение е по същество правилно, а останалите ответници не са изразили становище по нея.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Върховният касационен съд, ГК, четвърто отделение, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
Искането за допускане до касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се уважава, поради следното.
По повдигнатите правни въпроси не се открива вероятност въззивното определение да е нищожно, като предпоставка за допускане на касационното обжалване по смисъла на разясненията по т. 1 от посочения по – горе тълкувателен акт. Макар интересът от търсената с иска защита да е процесуална предпоставка, за да възникне право на иск в полза на определено лице, при установителните искове това изискване се поставя изрично. Въззивният съд е разгледал спора пред себе си като втора първа инстанция и се е произнесъл по съществото му, осъществявайки решаваща дейност, изложил е доводи и съображения по релевантните за предмета на делото факти и обстоятелства – тези, които имат отношение към интереса от търсената с иска защита и оплакванията, които ги касаят, и е направил свои изводи, които кореспондират на тези на първостепенния съд, чийто преграждащ делото акт е потвърдил. Мотиви по оплаквания, които не касаят спорния предмет въззивният съд не следва да излага. Затова същият е разгледал делото според точния смисъл на законите, като е създал гаранции на правото на защита на ищцата в производството, а неговото произнасяне е съобразено с горните принципи, мотивирано е по релевантните за спора въпроси, поради което не е обществено и правно непоносимо, както и не страда от претендираната пълна липса на мотиви по всички релевирани в жалбата оплаквания. Фактът, че съдът се произнесъл по същество, като е оставил без уважение жалбата срещу обжалваното първоинстанционно разпореждане, а не го е потвърдил, не обосновава заявената вероятност за неговата нищожност. Това е въпрос на изказ и терминологична преценка, която по никой начин не би могла да опорочи съдебното произнасяне от въззивния съд до степен на неговата нищожност.
За пълнота следва да се посочи, че оспорването на истинността на частния документ, какъвто характер има процесния доклад, може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила по чл. 180 ГПК, която обхваща само факта на писменото изявление и неговото авторство. Тя не се разпростира върху други факти, за които документа свидетелства (напр. дали удостовереното в документа фактическо положение съответства на действителното).
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12886 от 12.09.2011 г. по ч. гр. д. № 11558/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Д състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.