О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
С., 23.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 780/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. Т. от САК, срещу определение № 1 098 от 16.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 802/2011 г. Със същото се потвърждава разпореждане от 16.03.2011 г. по гр. д. № 2 009/2010 г. на Софийски градски съд, ТО, ІV – 14 състав, с което е върната като просрочена въззивната жалба на дружеството против решение № 138/02.02.2011 г. на СГС по гр. д. № 2 009/10 г.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен административен съд, постановени по административни дела.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] [населено място] е депозирал становище в законоустановения срок. Счита, че частната жалба е недопустима. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Срещу решение № 138/02.02.2011 г. на СГС по гр. д. № 2 009/2010 г. е подадена въззивна жалба от [фирма] [населено място] с вх. № 20 935/11.03.2011 г., изпратена по пощата на 08.03.2011 г. Съобщението за постановеното решение е получено на адреса на дружеството на 08.02.2011 г. от Я. М. – служител на [фирма], който към него момент нееднократно е получавал призовките по делото. Видно от данните по делото, дружеството се представлява от адв. Т., но съдебен адрес не е посочен (посочен е служебен адрес). Съдът е приел, че съобщението за постановеното решение е редовно връчено, с оглед на което с разпореждане от 16.03.2011 г. е върнал като просрочена подадената въззивна жалба. Това разпореждане е обжалвано пред САС, който с определение № 1 098 от 16.06.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1 802/2011 г. (предмет на обжалване в настоящото производство) го потвърждава. Представено е извлечение от книгата на призовкарите, удостоверяващо редовно връчено съобщение до дружеството чрез Я. М. на 08.02.2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросът, който е от значение за изхода на делото и по който се е произнесъл въззивния съд и по който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 , т. 2 и т. 3 ГПК е: „Когато съобщението е връчено редовно по реда на чл. 50 ГПК налага ли се връчване и на процесуалния представител?”
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение, респ. определение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Представените от жалбоподателя определения на Върховен административен съд не попадат в посочените категории. Това налага извода, че същият не е обосновал наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е и позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Видно е, че съобщението е връчено по правилата на чл. 50, ал. 3 ГПК, с оглед на което не се налага повторно връчване и на процесуалния представител. Посочената норма е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. В случай, че по делото няма посочен съдебен адрес на страната, редовно връченото й съобщение по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК налага извода, че не е необходимо отново да се изпраща съобщение и до упълномощения адвокат на служебния му адрес.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 098 от 16.06.2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1 802/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.