О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 24.03.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3939/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Д. Т., чрез адвокат М., срещу въззивно решение № 129 на Русенски окръжен съд /РОС/, постановено на 11.04.2019г. по в.гр.д.№ 135/2019г. в частта, с която е потвърдено решение № 1010/13.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 8321/2017 г. по описа на РРС, допълнено и поправено с решение №1844/21.11.2018 г., В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от КООПЕРАЦИЯ ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ДОБРУДЖА против С. Д. Т. искове за сумата от 3566.04 лв. – обезщетение за вреди от липси, както и за сумата от 356.92 лв. – обезщетение за забава.
Подадена е и насрещна касационна жалба от КООПЕРАЦИЯ ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ДОБРУДЖА, чрез адвокат М., срещу въззивно решение № 129 на Русенски окръжен съд /РОС/, постановено на 11.04.2019г. по в.гр.д.№ 135/2019г. в частта, с която е потвърдено решение № 1010/13.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 8321/2017 г. по описа на РРС, допълнено и поправено с решение №1844/21.11.2018 г., В ЧАСТТА, с която са охвълени предявените от КООПЕРАЦИЯ ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ДОБРУДЖА против С. Д. Т. искове над сумата от 3566.04 лв. до претендирания размер 6 084.68 лв.- обезщетение за вреди от липси, както и за разликата над сумата от 356.92 лв. до 389.52 лв.- обезщетение за забава.
В касационната жалба на С. Д. Т. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че липсите на стоки и пари при извършената инвентаризация в стопанисвания обект са установени както с писмените доказателства, представени от работодателя, така и със заключението на приетата по делото експертиза; неправилно е приел и това, че е неоснователно оплакването й, че констатираните липси от т.нар. версии не следва да бъде включено в общия размер на дължимото от нея обезщетение за вреди от липси, како и, че посочените от нея като стоки, дадени на трети лица без заплащането им и съответно стойността на тези стоки не я освобождава от отговорността, вменена й от трудовите й функции. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в: Решение № 149 от 15.06.2016 г. по гр. д. № 1029 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение, Решение № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г. IV г.о. ВКС; Решение №690 от 03.01.2011 г. по гр. дело №681/2009 г. на ВКС, IV г.о.;Решение №317 от 15.11.2011 г. по гр. дело №1803/2010 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 123 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г. III г.о. ВКС; Решение № 380 от 02.06.2010 г. по гр.д. № 758/2009 г. III г.о. ВКС и Решение № 232 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 2716/2008 г. IV г.о. ВКС.
Сочи, че в тези решения е прието, че в производството по имуществената отговорност – по отношение на липсата, възниква оборима презумция, че е причинена от отчетника, тъй като на него е поверено пазенето и отчитането на поверените му материални и/или парични ценности като специфично задължение по трудовото му правоотношение. В негова тежест е да установи разходването на предоставените му средства и материални ценности по предназначение, но в тежест на работодателя е да докаже получаването на ценностите от работника. Ако работодателят не установи конкретно какви материални ценности /по вид, количество, размер и стойност/ са начислени на работника, последният няма как да установи начина на разходването им.
Ответната страна КООПЕРАЦИЯ ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ДОБРУДЖА, в представен чрез адв. М. писмен отговор взема становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество.
В насрещната касационна жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете изцяло.
В насрещната касационна жалба е инкорпорирано изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „ Чия е тежестта за доказване в трудов спор на полагането на извънреден труд и неговата продължителност?“ в противоречие с практиката на ВКС -Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС но гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
С решението си въззивният съд e приел, че С. Д. Т. има качеството на работник, осъществяващ отчетнически функции (функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности), поради което спрямо нея работодателят може да реализира пълна имуществена отговорност по реда на чл.211 от КТ във вр.чл.207 от ГПК; че в доказателствена тежест на работодателя е да установи наличието на липси на стоково – парични ценности като установяването им е допустимо с всички доказателствени средства; е липсите на стоки и пари при извършената инвентаризация в стопанисвания от Т. обект са установени както с писмените доказателства, представени от работодателя, така и със заключението на приетата по делото експертиза, като индиции за наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на отчетника е и фактът, че същата доброволно е погасявала част от констатираните липси – в деня на инвентаризация, а и в последствие същата е внесла допълнително суми с ПКО. Счел е, че е неоснователно е наведеното от Т. оплакване, че констатираните липси от т.нар. версии не следва да бъде включено в общия размер на дължимото от нея обезщетение за вреди от липси.В ази връзка е приел, че посочените от нея като стоки, дадени на трети лица без заплащането им и съответно стойността на тези стоки не я освобождава от отговорността, вменена й от трудовите й функции, нито поражда право на работодателя да претендира същите от посочените от нея трети лица. Описаните от Т. липсващи стоки, тяхната стойност и лицата, на които ги е предала имат характер на съставен от нея частен удостоверителен документ, който носи само неин подпис, но не и на третите лица, поради което същият няма доказателствена сила. Посочените от нея стойности на липсващите стоки, установени при инвентаризацията, сочи, че същата не е изпълнила вменените й задължения по правилно съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности- на повереното й имущество. Този факт нито оборва презумираната причинна връзка между липсата и действията и бездействията й в качеството на МОЛ, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената (чл. 126, т. 8 КТ) за опазване имуществото на работодателя, нито презумцията за вина. Причината за установената липса на стоки не е от обективен характер, а се дължи изцяло на нейното поведение. Приел е, че размерът на главницата е установен на базата на всички доказателства при съобразявае както писмените доказателства, приети по делото, така и заключението на вещото лице, извършените плащания, с които е редуциран размерът на дължимото обезщетение. Приел е и това, че е основателно направеното от ответницата възражение за прихващане с дължимото й се възнаграждение за положен от нея извънреден труд, чийто размер е установен с приетата по делото експертиза. С оглед установения размер на главния иск е определен и размерът на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т. 1-3 на разпоредбата. Въпросът, по смисъла на закона, е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В случая касаторът Т. не е формулирала правен въпрос, а е изложила едисвео опакване за неправилност а решението.Тези доводи са относими към касационните основания по чл.281,т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Изложеното е достатъчно да обоснове извод за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. При отсъствие на общо основание съдът не дължи произнасяне по наведените допълнителни такива. Въпреки това и доколкото се засягат процесуалните действия на съда, следва да се посочи, че не се констатира противоречие между правните разрешения на съда досежно разпределението на доказатествената тежест в процеса по иск за ангажиране имуществената отговорост на отчетник с разрешенията по същия въпрос, дадени с трайната практика на ВКС, в това число и с приложените от касатора решения.
В обобщение не са налице основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на С. Д. Т.. С огед на това не се дължи произнасяне по насрещната касационна жалба на КООПЕРАЦИЯ ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ ДОБРУДЖА.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 на Русенски окръжен съд, постановено на 11.04.2019г. по в.гр.д.№ 135/2019г., с което е потвърдено решение № 1010/13.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 8321/2017 г. по описа на РРС, допълнено и поправено с решение №1844/21.11.2018 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: