О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№216
гр. София, 24.04.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 3775 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №48 от 27.04.2017г. по гр.д. № 21/2017г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 243 от 12.12.2016г. по гр.д.№ 621/2015г. на Дуловски районен съд за отхвърляне на предявения от Н. Х. К. против В. С. Р. и С. Р. Ш. иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността и предаване владението върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 1238 в кв. 83 по плана на Д. с площ от 512 кв.м., за който е отреден парцел Х. със същата площ, представляващ ПИ с идентификатор 24030.501.1238 по кадастралната карта на града, заедно с първия етаж от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор 24030.501.1238.1, заедно и с идеалните части от общите части на сградата.
Касационната жалба е подадена от ищцата Н. Х. К. чрез пълномощника адв. Р.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решаващият съд е допуснал фрапиращи неточности при постановяване на акта си, нарушил е основни принципи на правото, не е вникнал в доказателствата и в цитираната практика, Тъй като подобен род казуси са често срещани, се поставят въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1/ възможно ли е придобиване по давност да се реализира при ясно съзнание на правата, с които разполага ползвателя на имота; 2/ при твърдение за придобивна давност кой следва да заплаща фискалните задължения за имота в периода на течение на давностния срок. Изтъква се и противоречие с практика на Върховния касационен съд – Решение № 136 от 16.06.2014г. по гр.д. № 436/2014г. на I г.о. Решение № 291 от 09.08.2010г. по гр.д. № 859/2009г. на I г.о.
Ответникът С. Р. Ш. е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв. М., като изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответникът В. С. Р., представляван от назначен особен представите, не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Не се спори, че към 1978г. собственик на спорния имот -1/2 ид.ч. от поземления имот и първия етаж на къщата, е В. А. О.. Ищцата претендира да е собственик въз основа на дарение, извършено в нейна полза през 2002г. от В. А. О. и съпругата му Е. М. О.. Ответникът С. Ш. счита, че е придобил собствеността по давност – през 1979г. сключил брак с племенницата на В. и имотът им бил подарен послучай сватбата, оттогава живеят в къщата като в свой дом, извършили довършителни работи, там се родили децата им едното, от които кръстили на В. в знак на благодарност /втория ответник/; през 2008г. се развел със съпругата си, но продължава да живее в имота, да го подобрява и да го свои. Тези обстоятелства се установяват от разпита на свидетелите, посочени от ответника. Свидетелите на ищцата установяват, че след дарението през 2002г. тя е правила опит да получи владението на имота, но безуспешно.
Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че в полза на ответника Ш. е изтекла придобивна давност. Дори да се приеме, че до март 1990г. давност не е текла поради забраната на чл. 29 ЗСГ, то от този момент до извършване на дарението през 2002г., е изтекъл необходимия десетгодишен срок. Съдът е намерил, че у ответника е формиран анимус на владелец още от 1979г., а след раздялата със съпругата му той продължава да владее имота самостоятелно.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Въпросът: възможно ли е придобиване по давност да се реализира при ясно съзнание на правата, с които разполага ползвателя на имота, не е свързан с решаващите мотиви на съда, а произтича от тезата на жалбоподателката, че имотът е предоставен само за ползване на семейството и при раздялата на съпрузите основанието за ползване отпада. Изводът на съда е друг – че фактическата власт върху имота е установена въз основа на изявлението на собственика, че го подарява на съпрузите по повод женитбата им. Очевидно към този момент ответникът е съзнавал, че не разполага с годно основание за собственост, но вследствие на безпрепятствената фактическа власт, със знанието на собственика, продължила повече от десет години, е осъществен фактическият състав на придобивната давност. От значение е в случая наличието на намерение за своене у ответника, още от самото начало, доколкото е получил уверенията на тогавашния собственик, че може да третира имота като свой, което той е сторил. Според практиката по Решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016 г. на ІІ г.о. е ирелевантно дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на елементите на фактическия състав на владението.
Вторият въпрос касае значението на плащането на данъци за имота при спор за придобиване по давност. Въззивният съд не е изложил отделни мотиви по този въпрос. В практиката на Върховния касационен съд се приема, че плащането на данъци за имота е едно от фактическите обстоятелства, което може да бъде взето предвид, наред с всички останали, при преценка наличието на намерение за своене – Решение № 133 от 22.11.2016 г. по гр. д. № 2057/2016 г. на ІІ г.о. От друга страна, неплащането на данък от страна на претендиращия да е собственик по давност, не опорочава придобивното основание при наличие на всички елементи от фактическия състав. В този смисъл е Решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр. д. № 661/2016г. на ІІ г.о. и Решение № 397 от 10.04.2013 г. по гр. д. № 762/2010 г. на І г.о.
Актът на въззивния съд не противоречи на цитираната от касатора съдебна практика. Решение № 136 от 16.06.2014г. по гр.д. № 436/2014г. на I г.о. изисква владението да не е скрито и намерението за своене да намери външна изява в действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Решаващият съд по настоящето дело е счел, че такива действия са налице предвид изнесеното от свидетелите, че самият В. е поощрявал С. да счита къщата като своя – казвал му : “всичко е твое, прави и живей”. Решение № 291 от 09.08.2010г. по гр.д. № 859/2009г. на I г.о. касае хипотеза когато ползващият имота е допуснат като държател, в който случай презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. Както бе изяснено в настоящия случай изводите на съда са, че от самото начало ответникът е третирал имота като свой.
При горните изводи следва да се откаже достъп до касационен контрол.
В полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48 от 27.04.2017г. по гр.д. № 21/2017г. на Силистренски окръжен съд по касационната жалба на Н. Х. К..
ОСЪЖДА Н. Х. К. ЕГН[ЕИК] да заплати на С. Р. Ш. от [населено място], [улица] сумата 600 /шестстотин/ лева разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: