О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 26.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3548/2017 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от адв. Д. Д. като пълномощник на А. Г. Г. против въззивно решение № 302 от 01.12.2016 г. по в.гр.д. № 329/2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на същото поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че квотата му в съсобствеността на допуснатите до делба имоти е неправилно определена, тъй като не са взети предвид извършените в негова полза разпоредителни сделки, в резултат на които той е придобил още 2/8 ид. части от процесните имоти.
В изложение на касационните основания за допускане на касационно обжалване касаторът поставя два правни въпроса, за които твърди да са обусловили крайния резултат по делото и че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1/ В рамките на делото за делба на недвижими имоти представляват ли нови и нововъзникнали обстоятелства придобиването на идеални части от делбените имоти от един от съделителите, и следва ли тези идеални части да намерят отражение при определяне на квотите, при които се допуска делбата. 2/ Когато в рамките на неприключило съдебно производство единият от съделителите се разпореди със своя дял от делбените имоти в полза на друг съделител, следва ли съдът да изключи от делбата разпоредилия се с дела си съделител и да увеличи квотата на съделителя- приобретател.
В отговор на касационната жалба ответниците по касация О. Г. Г., В. Н. Ф., А. Н. Ш., Е. К. К., Н. Б. Л., К. Б. К. и А. В. Т. изразяват становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 1432/2013 г. на Районен съд- Кюстендил. С него са допуснати до делба между съделителите О. Г. Г., В. Н. Ф., А. Н. Ш., Е. К. К., Н. Б. Л., К. Б. К., А. В. Т., А. Г. Г., С. П. А. и Л. Н. К. следните земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място]: имот № 039008 – ливада с площ 3.833 дка в м. ” Извево”; имот № 039005- ливада с площ 2.944 дка в м.” Мивалог”; имот № 012089- нива с площ 8.400 дка в м.” Чардака”; имот № 004021- овощна градина с площ 1.400 дка в м.” Старите лозя”; имот № 007007- нива с площ 3.909 дка в м.” К. валог”; имот № 013019- полска култура с площ 1.327 дка в м.” Сарафски бахчи”; имот № 019024 – овощна градина с площ 5.802 дка в м.” М. могила” и имот № 003227- овощна градина в м.” Г.”, при права за съделителите както следва: за О. Г. Г. – 1/16 ид. част; за В. Н. Ф. – 1/16 ид. част; за А. Н. Ш. – 1/16 ид. част; за Е. К. К. – 2/ 16 ид. части, за Н. Б. Л. – 1/16 ид. част; за К. Б. К. – 1/16 ид. част; за А. В. Т.- 2/16 ид. части; за А. Г. Г. – 3/16 ид. части; за С. П. А. – 2/16 ид. части и за Л. Н. К. – 2/16 ид. части. Със същото решение е допусната делба между съделителите О. Г. Г., В. Н. Ф., А. Н. Ш., Е. К. К., Н. Б. Л., К. Б. К., А. В. Т., А. Г. Г., С. П. А., Л. Н. К., П. Д. И., Г. Д. С. и Й. Д. Т. по отношение на имот № 053004- нива с площ 1.727 дка в м. „Мивалог” и имот № 004370- овощна градина с площ 0.800 дка в м.” Извора” при права: за О. Г. Г. – 3/48 ид. части; за В. Н. Ф. – 3/48 ид. части; за А. Н. Ш. – 3/48 ид. части; за Е. К. К. – 6/48 ид. части; за Н. Б. Л. – 3/48 ид. части; за К. Б. К. – 3/48 ид. части; за А. В. Т. – 6/48 ид. части; за А. Г. Г. – 3/48 ид. части; за С. П. А. – 6/48 ид. части; за Л. Н. К. – 6/48 ид. части, за П. Д. И. – 2/28 ид. части, за Г. Д. С. – 2/48 ид. части и за Й. Д. Т. – 2/ 48 ид. части.
Установено е по делото, че процесните земеделски имоти са били възстановени с решения на ПК – К. на Д. и П. С. Г., които са били братя.
П. С. Г. е починал през 1936 г. и е оставил за наследници децата си Ц. П. Л., Р. П. А., Б. П. Г. и А. П. Т..
Р. А. е починала през 1992 г. и е оставила за наследници син С. П. А..
Б. П. Г. е починал през 1998 г. и е оставил за наследници децата си Н. Б. Л. и С. Б. Т., починала през 2008 г. Нейни наследници са Б. К. Т. – съпруг, поч. през 2012 г., и К. Б. К. – син.
А. П. Т. е починала през 2000 г. и е наследена от сина си А. В. Т..
Д. С. Г. е починал през 1946 г. и е оставил за наследници четири деца – Ю. Д. Т., Д. Д. Ш., Т. Д. Г. и Г. Д. Г..
Ю. Д. Т. е починала през 2005 г. и е наследена от своите деца П. Д. И., Г. Д. С. и Й. Д. Т..
Д. Д. Ш. е починала през 1998 г. и е оставила за наследници дъщерите си В. Н. Ф. и А. Н. Ш..
Т. Д. Ш., починала през 1997 г., е наследена от Е. К. К..
Наследници на Г. Д. Г., починал през 1998 г., са синовете му О. Г. Г. и А. Г. Г..
Проследявайки правоприемството между посочените лица, въззивният съд е приел, че по наследяване от Д. Г. неговата дъщеря Ю. Т. е придобила 1/8 ид. част от възстановените имоти. През 2001 г. с договор за продажба, сключен във формата на нотариален акт, същата е продала на А. Г. собствените си идеални части от тези имоти, с изключение на идеалните части от имот № 053004- нива с площ 1.727 дка в м.” Мивалог” и имот № 004370- овощна градина с площ 0.800 дка в м. ” Извора”.
Като взел предвид извършеното разпореждане, съдът е приел, че касаторът А. Г. се легитимира като собственик на 3/16 ид. части от делбените имоти, с изключение на тези по т.3 и 9 от исковата молба, като 1/16 ид. част е придобил по наследяване от Г. Д. Г. и 2/18 ид. по договора за продажба, сключен с Ю. Т.. Съдът е намерил за недоказано твърдението на касатора за извършено в негова полза разпореждане от Ц. П. Л. с притежаваните от нея по наследство 1/8 ид. част от делбените имоти. За доказване на това свое твърдение касаторът се е позовал на писмена декларация, дадена от наследника на Л. – Л. К., в която същият е посочил, че през 2001 г. неговата майка е продала с предварителен договор притежаваната от нея 1/8 ид. част от възстановените имоти. Съдът е приел, че тази декларация не доказва наличието на предварителен договор за продажба, сключен между Л. и А. Г..
Предвид изложените от въззивната инстанция съображения във връзка с определяне на квотите на съделителите, при които следва да бъде допусната делба между тях, и в частност относно правата на касатора в съсобствеността, поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора, поради което не съставляват основание за допускане на касационно обжалване. Видно е от мотивите на въззивното решение, и на потвърденото с него решение на първата инстанция, че съдът е взел предвид както идеалните части от правото на собственост, които касаторът е придобил по наследяване от своя пряк наследодател Г. Г., така и идеалните части, които са му били прехвърлени от един от сънаследниците – Ю. Т., за което по делото са били представени надлежни доказателства. Нито в касационната жалба, нито в изложението към нея, касаторът не обосновава на какво основание претендира да е собственик на още 2/8 ид. части, извън определената му квота от въззивния съд в размер на 3/16 ид. части по отношение на имотите по т.1, 2, 4, 5, 6, 7, 8 и 10 от исковата молба, и в размер на 3/48/ 1/16 ид. част/ от останалите два имота по т.3 и 9 от исковата молба, за които е установено, че не са били предмет на договора за продажба, сключен с Ю. Т..
Не сочат на основание за допускане на касационно обжалване представените с касационната жалба решение № 168 от 11.04.2012 г. по гр.д. № 844/2011 г. на ВКС, І г.о., и решение № 158 от 03.07.2013 г. по гр.д. №[ЕИК] г. на ВКС, ІІ г.о. Те касаят въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 147 ГПК, която урежда предпоставките, при които страните могат да твърдят нови и нововъзникнали обстоятелства и да представят доказателства за тях. Доколкото от данните по делото не се установява касаторът да се е позовал на нови факти и обстоятелства, незаявени с отговора на исковата молба, за които съдът да е отказал да събере доказателства и да ги обсъди, посочената съдебна практика се явява неотносима към разрешаването на настоящия спор.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302 от 01.12.2016 г. по в.гр.д. № 329/2016 г. на Окръжен съд- Кюстендил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: