3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 216
София, 27.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 21/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определение № 1885 от 12.09.2012 г. по гр.д. № 256/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която молбата на частния жалбоподател за допълване на основание чл.248 ГПК на постановеното от него решение в частта за разноските, е оставена без уважение за разликата над сумата 3 740 лв. до претендираните и направени в двете инстанции общо в размер на 10 800.25 лв.
В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение по съображения, че с него е уважено искане по чл.78, ал.5 ГПК, направено от другата страна едва в отговора на молбата по чл.248 ГПК. Развити са освен това и съображения, че правната и фактическа сложност на делото не обосновават извод за приложимост на посочената разпоредба.
Ответникът по частната жалба Б. Г. П. моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, подробно изложени в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество частната жалба е и основателна.
С обжалваното определение съдът приел, че поради пропуск да се произнесе по искането на предпочитания ответник и настоящ жалбоподател за разноските по делото приел, че постановеното от него решение следва да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК, като дължимите на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски следва да бъдат редуцирани с оглед възражението на ищеца за тяхната прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, релевирано в отговора на молбата по чл.248 ГПК.
Определението е неправилно.
Правилото, че искането за присъждане на разноски страните следва да заявят най-късно до приключване на устните състезания следва от разпоредбата на чл.81 ГПК. Това е и крайният срок, до който всяка от тях може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение, обосновано с визираните в чл. 78, ал. 5 ГПК предпоставки за намаляването му.
В случая частният жалбоподател своевременно е заявил искането си за присъждане на разноски по делото. До приключване на устните състезания ищецът, сега ответник по жалбата, не е възразил срещу несъответствието на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на спора. Това възражение последният е релевирал едва в отговора си на молбата на настоящия жалбоподател за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК. Развилото са по тази молба производство е самостоятелно. С постановяване на съдебния акт по съществото на спора, производството пред съответната инстанция приключва. Молбата по чл.248 ГПК не възстановява висящността му, което налага извода, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК, въведено за пръв път с подадения от другата страна отговор вече е било преклудирано. От това следва, че съдът не е имал основания да обсъжда въпроса прекомерно ли е заплатеното адвокатско възнаграждение и като е приложил разпоредбата на чл.78, чл.5 ГПК, е допуснал съществено процесуално нарушение. Ето защо определението му като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната му част, като вместо него се постанови друго, с което на основание чл.78, ал.3 ГПК на частния жалбоподател се присъдят разноските за двете инстанции, така както са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1885 от 12.09.2012 г. по гр.д. № 256/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която молбата на С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи” по чл.248 ГПК е отхвърлена за разликата над сумата 3 740 лв. до 10 800,25 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], пл.”Освобождение” № 5 да заплати на С. „Н. бюро на българските автомобилни застрахователи”, [населено място], [улица], ет.2 още сумата 7 060.25 лв., представляваща деловодни разноски за двете инстанции.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: