3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
С. 29.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 680/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 125 от 14.ІІІ.2011 г. по т.д.№ 72/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение №90 от 17.ХІ.2010 г по т.д.№ 25/ 2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е уважен искът на С. С. Т. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място] по чл. 517 ал. 3 ГПК, което дружество е прекратено, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, нарушени са процесуалните права на жалбоподателя, като съгласно чл. 56 ал. 3 пр. 1 ГПК призоваването се извършва най -късно една седмица преди заседанието, а въззивният съд е дал ход на делото, без жалбоподателят да е редовно призован. На основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК иска да се допусне касационно обжалване. Представя копия от две определения на ВКС по чл. 288 ГПК, от определение по движение на делото и две решения на ВКС: Р.№736/ 9.ХІ.2009 г. по г.д.№ 435/ 2008 г., постановено по реда на ГПК(отм.) и Р.№ 63/4.ІІІ.2010 г. по гр.д.№ 915/ 2009 г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответникът по касационната жалба С. С. Т. – от [населено място] по съображения, изложени в писмен отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и жалбата по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск по чл. 517 ал. 3 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Във въззивното производство жалбопдаодателят е бил призован на 2.ІІ.2011 г. за съдебно заседание на 9.ІІ.2011 г., когато съдът е отложил делото поради неспазване срока по чл.56 ал.3 ГПК и е призовал страните по реда на чл. 56 ал. 2 ГПК за 16.ІІ.2011 г., в което съдебно заседание е разгледал делото и го е обявил за решаване.
С оглед изложеното може да се приеме, че жалбоподателят е посочил релевантния за делото процесуалноправен въпрос: за спазването на срока по чл. 56 ал. 3 пр. 1 ГПК при призоваването на страните. Този въпрос е релевантен за делото, тъй като обезпечава правото на участие на жалбоподателя във възззивното производство.
Жалбоподателят не доказва изложения процесуалноправен въпрос да се решава противоречиво от съдилищата. Посочените две определения по чл. 288 ГПК и определението по движение на делото по молба по чл. 303 ГПК, не са актове, които се включват в тези по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Р. № 736/9.ХІ.2009 г. по гр.д.№ 435/2008 г на ВКС е постановено по реда на ГПК(отм.), поради което няма приложение по въпроса за призоваване по чл. 56 ал. 3 пр. 1 ГПК, изискващ призоваване най-късно една седмица преди заседанието, в Р. № 63/4.ІІІ.2010 г. по гр.д.№ 915/2009 г. на ВКС, ІІ ГО не е посочен редът за прилагане на правилото на чл. 56 ал. 3 пр. 1 ГПК, за да се приеме, че с него е решен въпросът за призоваване в срока по чл. 56 ал. 3 пр. 1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Жалбоподателят не обосновава защо поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, каквото основание не е налице. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 125 от 14.ІІІ.2011г. по т.д. № 72 2011г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: