4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 29.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 521 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Е. Г. чрез процесуален представител адв. Г. В. срещу решение № 1881 от 20.03.2012г. по гр. дело № 17942/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав, с което е потвърдено решение от 22.07.2011г. по гр. дело № 883/2010г. на Софийски районен съд, 51 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Застрахователна компания [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за разликата над присъдените 5 000 лв. до пълния предявен размер 13 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.04.2006г. по вина на И. П. Р., и С. Е. Г. е осъден да плати на Застрахователна компания [фирма], [населено място] сумата 172,31 лв. – разноски за първоинстанционното производство, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 570 лв. – разноски за производството пред СГС.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед същественото изменение на правната рамка по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на обществено – икономическите и социални условия спрямо тези, при които е приета задължителната практика, обективирана в ППВС № 4/1968г.: 1/ Следва ли съдът при постановяване на решението по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, освен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД да съобразява размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 266 КЗ, предвид динамиката на последната норма съобразно § 27 ПЗР на КЗ; 2/ Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата, промените на законодателството и на обществено – икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени.
Ответникът Застрахователна компания [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г. Ч. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е възприел изцяло мотивите в първоинстанционното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. По делото е установено, че 22.04.2006г. И. П. Р. при управление на товарен автомобил „И.“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] е причинил ПТП и телесни увреждания на ищеца. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер общо 5 000 лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на претърпените от ищеца увреждания, продължителността на претърпените болки и страдания, техния интензитет през първия месец и постепенно заглъхване в края на периода, останалия видим белег в окосмената част на главата, липсата на остатъчни увреждания.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение, материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане, лимитите на застрахователните покрития съобразно чл. 266 КЗ и детерминирането на критерия за справедлвост от съществуващата в страната конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта.
По отношение на релевантните за спора материалноправни въпроси не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4 от 23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания и възрастта на пострадалата.
По въпроса за икономическите условия и лимитите на отговорност на застрахователя е формирана по реда на чл. 290 ГПК задължителна за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по н. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о. Съгласно постоянната практика, при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Лимитите за отговорност на застрахователя съставляват една от проявните форми на икономическите условия, които условия следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението, но те не са пряк израз на справедливия размер на обезщетението за конкретното застрахователно събитие. Обезщетението за неимуществени вреди се извършва чрез прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД, като лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, но могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което са причинени вредите, е настъпило на 22.04.2006г., обсъдил е интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания и е отчел липсата на остатъчни последици от травматичните увреждания, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1881 от 20.03.2012г. по гр. дело № 17942/2011г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: