О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 216
гр.София, 29.06.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 784 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 248 ГПК.
Ответникът по касация Д. Е. К. иска съдът да измени своето определение № 377/ 21.05.2018 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело, с осъдителен диспозитив за сторените в настоящото производство разноски. Твърди, че в противоречие с искането в писмения отговор на касационната жалба настоящият състав е приел да не е заявил такава претенция.
Касаторите Р. П. Р. и Женя Ж. Р., които са ответници по молбата, не вземат становище по нея.
Настоящият състав намира, че предвиденото в чл. 248 ГПК се прилага и за определението по чл. 288 ГПК, с което касационната жалба е оставена без разглеждане от Върховния касационен съд като недопустима. Определението слага край на касационното производство, с влизането му в сила влиза в сила и обжалваното решение (чл. 296, т. 3 ГПК), а касационният състав е длъжен да разреши въпроса за сторените пред него разноски (чл. 81 ГПК). Молбата по чл. 248 подава процесуално легитимирана страна – ответникът по касация, а доколкото е обоснована с твърдения, че въпросът за разноските е неправилно решен, твърденията са обективно годни да покрият изискванията на чл. 248 ГПК. Към писмения отговор на касационната жалба е представен списък на сторените разноски. Това удовлетворява и изискванията по чл. 80 ГПК (т. 2 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС). Молбата е подадена седем дни след датата на обявяване на определението по чл. 288 ГПК, а при всяко положение 1-месечният срок по чл. 248 ГПК е спазен. Компетентен да я разгледа е настоящия състав, постановил определението по чл. 288 ГПК. Молбата е основателна при следните съображения:
В определението по чл. 288 ГПК касационната жалба е оставена без разглеждане по същество като недопустима. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при такова положение ответникът по касация има право на репарация на сторените пред ВКС разноски. Към писмения отговор на касационната жалба претенцията е заявена своевременно, а в определението по чл. 288 ГПК неправилно се приема обратното. Приложен е и договорът за правна защита и съдействие с удостоверителна част, че адвокатското възнаграждение за сумата 1 000 лв. е не само уговорено, но и платено. Разходът изчерпва сторените от ответника по касация разноски, а следва да се постави в тежест на касаторите, чиято отговорност да го репарират е солидарна (чл. 53 ЗЗД). На основание чл. 248 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд е длъжен да измени съответно определението си по чл. 288 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 377/ 21.05.2018 г. по гр.д. № 784/ 2018 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като го допълва със следния диспозитив:
ОСЪЖДА Р. П. Р. ЕГН [ЕГН] и Женя Ж. Р. ЕГН [ЕГН] да заплатят солидарно на Д. Е. К. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 000 лв. – разноски в касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.