О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4106/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. И., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Ц. М., срещу въззивно решение № 762/04.06.2018 г. по гр. д. № 460/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат оплаквания, че решението е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и явна необоснованост. Посочва се, че с нотариален акт № 116/05.11.2013 г. съделителите М. С., П. П., Г. Т., М. Т., С. И., З. П. и С. П., са продали на „Земляци – М“ ООД с управител М. М., имот, включен в делбата под номер 1 – нива с площ от 28,260 дка в [населено място], м. „С. к.“, представляваща имот № ****. С нотариален акт № 11/12.07.2013 г. съделителите С. И. и М. С. са продали на „Венжор агро“ ООД с управител Г. Г., друг имот, предмет на делбата – нива, с площ от 9 562 кв. м. в [населено място], м. „К. К.“, който имот по решение за делба № 3248/10.12.2009 г. по гр. д. № 3566/2005 г. е разделен на два имота: имот № **** с площ от 4,781 дка – получен в дял от М. С. и имот № **** с площ от 4,781 дка – получен в дял от С. И.. Изключването на два от общо три имота, поставени в дял на съделителката – касатор в настоящето производство С. И. от делбената маса, в резултат на извършените след влизане в сила на решението за допускане на делбата разпоредителни сделки, е обстоятелство, което въззивният съд не е взел предвид при постановяване на решението си, поради което същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Налице са предпоставки за заместване на подпомаганата страна по реда на чл. 222 ГПК; на основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 ГПК, вр. чл. 114 ЗС приобретателят по сделката „Земляци – М“ ООД следва да бъде привлечен по делото като трето лице помагач на страната на касатора – С. В. И.. Към касационната жалба и изложението към нея се представят и преписи от посочените нотариални актове.
Ответникът по касационната жалба – И. З. С., [населено място], чрез пълномощника си адвокат Е. С., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Останалите ответници по касация не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 3248/10.12.2009 г. по гр. д. № 3566/2005 г. по описа на Пловдивски районен съд, постановено във втора фаза на делбата, извършено е разпределение на процесните 21 поземлени имота в десет дяла между съделителите /Е. Г. Т., П. Б. П., З. Т. П., Г. М. Т., С. Г. П., З. Б. П., С. Б. П., Д. З. П., С. З. Б., Х. З. П., И. З. С., М. Н. Р., Н. М. Р., Н. М. Б./, и е постановено заплащане уравнение на дяловете и държавни такси. В дял на касатора – С. В. И. са поставени имот № **** – нива с площ 3,500 дка на стойност 1750 лв., ІV категория, м. „С. к.“ по КВС на землище Р. К., общ. К., обл. П.; имот № **** – овощна градина с площ 4,000 дка на стойност 2400 лв., VІ категория, м. „И.“ по КВС на землище Р. К., общ. К., обл. П.; имот № **** – нива с площ от 4,781 дка на стойност 2 151 лв., ІХ категория, м. „К. к.“ по КВС на землище Р. К., общ. К., обл. П., при описани съседи, и съделителката е осъдена да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 252,04 лв.
С решение № 135/13.11.2006 г. по гр. д. № 3566/2005 г. по описа на Пловдивския районен съд е допусната съдебна делба между М. В. С., С. В. И., П. Б. П., З. Т. П., М. Г. Т., Г. М. Т., С. Г. П., З. Б. П., С. Б. П., Д. З. П., З. Х. П. и С. Х. Р. на подробно описани 21 недвижими имота при посочени квоти /част от съделителите са заместени в хода на процеса от своите правоприемнци/. С решение № 393/08.03.2007 г. по в. гр. д. № 42/2007 г. по описа на Пловдивски окръжен съд решението по допускане на делбата е оставено в сила. Въззивното решение е оставено в сила с решение № 1001/24.10.2008 г. по гр. д. № 3118/2007 г., ВКС, І г. о.
Производството е във втора фаза по извършване на делбата. Образувано е след отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 2 ГПК на решение № 1170/16.07.2010 г. по гр. д. № 1004/2010 г. по описа на Пловдивски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с участието на ненадлежно представляваната съделителка С. П.. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че разпределението на делбените имоти е способът, по който следва да се извърши делбата. Съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий е неподходящ способ, тъй като квотите на съделителите не са равни. Броят на имотите е по – голям от броя на съделителите и съсобствеността е възникнала от наследяване, като имотите могат да се групират по площ и стойност, близки до определените дялове при допускане на делбата, така че всеки от съделителите да получи дял в натура. Вариантът, предложен в заключението на съдебно – техническата експертиза, прието при предишното разглеждане на делото от въззивната инстанция, най – оптимално отразява правата на страните, определена е пазарната стойност на имотите съобразно действителното им състояние и са преодолени значителните разлики между стойността на имотите и дяловете. По площ имотите кореспондират и с квотите на съделителите.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК с обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд и предопределил изхода на делото. Изложени са само оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Касационната инстанция е инстанция по правото, не по съществото на спора, а дейността й е проверяваща /ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС и ТР № 1/17.07.2001 г., ОСГТК, ВКС/ – в касационното производство не могат да се сочат нови факти и да се представят нови доказателства, освен за установяване на допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила относно валидността и допустимостта на решението. По тези съображения в настоящето производство не следва да се преценяват представените с касационната жалба писмени доказателства – нотариални актове за извършени от част от съделителите сделки с включени в делбената маса имоти. Касаторът е имал възможност да представи в производството пред въззивната инстанция тези доказателства.Освен това касаторът не разполага с правна вазможност да релевира чужди права, освен в изрично предвидените от закона случаи /чл.26,ал.2 ГПК/, какъвто не е настоящият. Съгласно т. 3 от ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК, ВКС, при извършено разпореждане със спорното право от съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК (отм.)/. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка след предявяване на иска за делба, може да участва като главна страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички съделители, или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.)/ в първа или във втора фаза на производството. Във фазата по извършването на делбата, приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна, или по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.)/. Приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя, или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответника по касационната жалба И. З. С. в размер на 950 лева – възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 762/04.06.2018 г. по гр. д. № 460/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. В. И., [населено място], да заплати на И. З. С., [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 950 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: