ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……………
[населено място]……………. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.д. № 823/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, oбразувано по частна жалба на Г. К. Т. от [населено място] срещу определение № 33 от 21.02.2017 г. по т.д. № 266/2017 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане, подадената от Г. К. Т. молба за отмяна с вх. № 4230/30.11.2016 г. срещу решение № 5530 от 30.11.2015 г. по в.гр.д. № 222/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] и третото лице помагач – [фирма] не са заявили становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определение № 33 от 21.02.2017 г. по т.д. № 266/2017 г., състав на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената от Г. К. Т. молба за отмяна с вх. № 4230/30.11.2016 г. срещу решение № 5530 от 30.11.2015 г. по в.гр.д. № 222/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград. За да постанови този резултат Върховният касационен съд е приел, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на тримесечните преклузивни срокове по чл. 305, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
[фирма], [населено място] е предявил против Г. К. Т. иск за сумата от 19 209,90 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за изразходвана и неплатена електрическа енергия за периода 25.03.2010 г. – 31.08.2011 г.; иск за сумата от 2063,32 лв., представляваща лихва, считано от 03.10.2011 г. до 23.12.2011 г. Следователно, правилна е преценката на ВКС, І т.о., че нито един от исковете не надхвърля 20 000 лв. и тъй като възникналият между страните спор е търговски, решението на въззивния съд се явява окончателно на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и не подлежи на касационно обжалване. Неоснователно е поддържаното от Т., че въззивният съд неправилно е посочил в своето решение, че същото не подлежи на обжалване пред касационната инстанция, тъй като делото не е гражданско. Възникналият между страните спор има характеристиката на търговски, на основание чл. 287, във вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ, с оглед качеството – търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ на [фирма] – продавач по договорите за продажба на електрическа енергия на дружеството. Не може да се сподели и разбирането на Г. Т., че ако се приеме, че делото е търговско, то сборът от цената на предявените искове надхвърля сумата от 20 000 лв. При обективно съединяване на искове, какъвто е процесният случай, преценката за допустимост на касационното обжалване се извършва с оглед цената на всеки отделен иск, а не на техния сбор.
С оглед изложеното, постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение № 33 от 21.02.2017 г. по т.д. № 266/2017 г. относно просрочеността на подадената от Г. К. Т. молба за отмяна и на двете поддържани основания – т.4 и 5 на чл.303 ГПК е законосъобразно. Съдът е задължен да връчва на страните препис само от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване – чл. 7, ал. 2 ГПК. В случая такова задължение не възниква за съда, тъй като решението не подлежи на обжалване пред касационната инстанция. Следователно, по молбата по чл.303,т.4 ГПК правилно е съобразена разпоредбата на чл. 305 т.4 ГПК като с оглед тази преценка молбата е просрочена. Просрочена е и молбата по чл.303, т.5 ГПК. Молителят, както е отбелязал съставът на ВКС, І т.о. не е твърдял, нито е доказал различен момент на узнаване на решението. Като несвоевременно въведено следва да се третира твърдението в настоящата частна жалба, че същият е узнал за решението година след постановяването му, още повече, че и това твърдение е заявено,с оглед оплакванията за неправилност на акта, но не е подкрепено, дори с индициращи доказателства, а аргумент за неговата недоказаност се извежда от съдържанието на молбата за отмяна, с която страната не е поддържала, че не взела участие в съдебното производство, а тъкмо обратното -твърдяла е, че е участвала в производството, но с оглед вписаното от въззивният съд, че решението не подлежи на обжалване са и попречили да подаде касационна жалба. Поради това, следва да се приеме, че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1,т. 5 ГПК е започнал да тече от датата на постановяване на решението,чиято отмяна се иска – 30.11.2015 г., а подадената молба на 30.11.2016 г.,правилно е преценена като просрочена.
С оглед изложеното, определението на ВКС, І т.о. следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 21.02.2017 г. на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, постановено по т.д. № 266/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: