2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 216
София, 05.12. 2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбена Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3909/2019 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 6328/16.01.2018 г. нa „ИТС 2005“ АД [населено място] чрез процесуалния представител адв. Б. В., срещу определение от 04.01.2018 г. по гр. д. № 12703/2011 г. на Софийския градски съд, II-б въззивен състав, с което по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е оставено без уважение.
Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него, след като бъде уважено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдените в тежест на страната разноски за производството пред първата и въззивната инстанция да бъдат намалени до минималния размер на възнаграждението, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в съответната приложима редакция към 2007 г. – датата на сключване на договорите за правна помощ на ответниците, който според страната се равнява на 6 340 лева, а към датата на постановяване на първоинстанционното решение през 2011 г. – на 6 450 лева. Изтъкват се доводи за неправилно приложение на пар. 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ и пар. 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обявен за нищожен с решение № 14820 на ВАС на РБ, ДВ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 05.02.2016 г./.
От ответниците по жалбата Е. М. К. и Д. А. К. чрез адвокатите П. В. и Н. Х., и „Джи Дабъл Ю“ ЕООД чрез адв. С. Б., са постъпили писмени отговори, с които същата се оспорва като недопустима, при евентуалност – като неоснователна. От ответника „ИТС Рубин“ ООД е постъпило писмено становище за основателност на частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., предвид данните по делото намира, че жалбата е в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването, срещу подлежащ, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, на обжалване пред ВКС съдебен акт. Не се споделят доводите на ответниците за недопустимост на частната жалба поради неконстатирана и неизправена нередовност, изразяваща се в липса на изложение на основания за допускане на касационното обжалване, тъй като съгласно т. 24 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Производството по гр. д. № 14305/2007 г. по описа на Софийския районен съд се развива по предявени от „ИТС 2005“ АД срещу Е. М. К., Д. А. К. и „Забар Джи Дабъл Ю Лимитед“ ЕООД субективно съединени искове за собственост с предмет недвижим имот – бивш ресторант Рубин, находящ се в [населено място], с данъчна оценка 1 197 844 лева.
С решение № I-44-76 от 28.04.2011 г. районният съд отхвърлил исковете и осъдил ищеца да заплати на ответника Е. К. разноски за първа инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 28 300 лева.
С решение № 6315 от 11.09.2017 г. по гр. д. № 12703/2011 г. градският съд оставил в сила решението на районния съд в частта, с която са отхвърлени субективно съединените установителни искове за собственост срещу Кесимови, както и в частта, с която е отхвърлен ревандикационният иск срещу дружеството като приобретател от първите ответници, а в частта, с която е отхвърлена претенцията за предаване на владението от К., е обезсилил решението поради предприето във въззивната инстанция изменение на исковете срещу тях. С решението е осъдил жалбоподателя – ищец за разноски във въззивната инстанция, съответно в полза на К. – 1 550 лева, в полза на К. – 10 000 лева и в полза на „Джи Дабъл Ю“ ЕООД /предишна фирма „Забар Джи Дабъл Ю Лимитед“ ЕООД/ – 9 100 лева.
Обжалваното сега определение е постановено по молба на ищеца вх. № 142124 от 25.10.2017 г. с искане за изменение на разноските в първоинстанционното и въззивното производство.
За да отхвърли искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, градският съд е приел, че по разноските за първа инстанция не може да се произнася, тъй като страната не е предприела съответните действия своевременно, а по разноските за въззивното производство е приел, че размерите за адвокатски възнаграждения от 8 000 лева за К. и от 9 000 лева за „Джи Дабъл Ю“ ЕООД, с оглед фактическата и правна сложност на делото за една инстанция, не са прекомерни, предвид множеството съдебни заседания, проведените редица процесуални действия по събиране на доказателства и продължителността на делото от шест години.
По подадената частна жалба настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
По отношение на искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските: срещу първоинстанционното решение ищецът, чиито искове са отхвърлени, е подал въззивна жалба, в която са изложени оплаквания и във връзка с присъдените разноски. Макар приложимият за производството пред първата и въззивната инстанция процесуален ред да е този по ГПК от 1952 г. /отм./, приложим за изменението на решението в частта за разноските е редът по ГПК в сила от 01.03.2008 г. по аргумент за обратното от пар. 2, ал. 14 от ПЗР на ГПК от 2008 г. /вж. определение № 791/30.12.2009 г. по ч. т. д. № 841/2009 г. на ВКС, І-во т. о., определение № 199/21.03.2012 г. по ч. т. д. № 98/2012 г. на ВКС, ІІ-ро т. о./. Ето защо въззивният съд правилно е отказал да се произнесе по възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за производството пред първа инстанция, но не е съобразил факта, че въззивната жалба съдържа в себе си и молба по чл. 248 ГПК, компетентен да се произнесе по която е първоинстанционният съд. Ето защо след приключване на настоящото производство делото следва да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, с която без уважение е оставено искането за изменение на въззивното решение в частта за осъждането на ищеца да заплати разноски за адвокатско възнаграждение от 8 000 лева, направени от ответницата К., и от 9 000 лева, направени от ответното дружество „Джи Дабъл Ю” ЕООД. Възражение за прекомерност на разноските за тази инстанция е направено своевременно, с писмената защита на процесуалния представител на ищеца /л.л. 870-871/, подадена в определения от въззивния съд двуседмичен срок от приключване на последното по делото съдебно заседание. То обаче е неоснователно. Според настоящия състав адвокатските възнаграждения в посочения размер не се явяват прекомерни при материален интерес за собственост по данъчна оценка 299 461 лева /1 197 844 лева:4 съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК – отм./, заявени от ищеца два придобивни способа, назначени няколко технически /единична, допълнителна, тройна/ и счетоводно-икономически експертизи, няколко открити съдебни заседания по делото. Действително, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/2004 г. в приложимата редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 2/2009 г. /следва да се приеме, че договорът за правна защита и съдействие, сключен между К. и адв. Н. Х. на л. 44 от въззивното дело, макар и недатиран, е от 2012 г., когато е представен; договорът на „Джи Дабъл Ю” ЕООД е от 03.02.2009 г./ възлиза на 6 439.22 лева, но съдът не е длъжен при направено възражение за прекомерност да присъди минималния размер, а следва да съобразява фактическата и правна сложност на делото. Задължението на съда единствено е, когато уважава възражение за прекомерност, да не слезе под минималния размер на адвокатското възнаграждение по наредбата.
Предвид изложеното Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 04.01.2018 г. по гр. д. № 12703/2011 г. на Софийския градски съд, II-б възз. състав, в частта, с която без уважение е оставена молба с вх. № 142124/25.10.2017 г., подадена от „ИТС 2005“ АД [населено място], с искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските за въззивната инстанция.
ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за произнасяне по въззивната жалба на „ИТС 2005“ АД [населено място] в частта, съдържаща искане за изменение на решение № I-44-76 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 14305/2007 г. на Софийския районен съд в частта за разноските за първата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: