Определение по т.д. №1181/10 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 216
гр. С., 05.04.2011 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1181/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на В. К. Х. от[населено място] срещу решение №229/01.10.2010 г.на Смолянски окръжен съд по в.гр.д. №354/2010 г., с което е потвърдено решение № 38 от 17.05.2010 на Районен съд –Чепеларе по гр.д. №2/2010 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу И. М. И. от[населено място] за сумата от 10 250 евро претендирани по срочен договор за заем сключен между тях на 17.06.2009 г..
Излагат се доводи и оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска на касатора .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на съдилищата.
Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от представения като единствено доказателство за съществуването на правоотношения между страните основани на договор за заем, запис на заповед издаден от ответника И. М. И., твърдяният в исковата молба като правопораждащ факт договор за заем не се доказва. Това е така, доколкото по делото се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че сумата единствената сума платена от ищеца на ответника е получена от ответника на друго основание : като заплащане на възнаграждение по друг двустранен договор между страните. Съдът е приел и обосновал, че заемът по ЗЗД е реален договор, т.е. като елемент на фактическия състав се изисква самото получаване на сумата от страна на заемателя, което не се доказва по спора. Записът на заповед , на който се основава ищецът представлява абстрактна правна сделка, а като документ-разписка не установява дължимостта на процесната сума на конкретното наведено от ищеца в исковата молба- договор за заем между страните.
Жалбоподателят сочи като правнен въпрос от значение за изхода на спора тези за приложението на процесуалноправната норма в разпоредбата на чл.175 от ГПК относно доказателствената сила на признанието на получаването на сумата от страна на длъжника-ответник.Сочи и прилага копия от казуална съдебна практика на ВКС, за да обоснове наличие на основанието за допускане до касация , уредено в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Посоченият от жалбоподателя като обуславящ правен въпрос за приложението на чл.175 от ГПК относно направеното от ответника признание на факта на получаването на сумата от 20 000 лева няма качеството на обуславящ конкретните изводи на решаващия съд в насоката, която цели да му придаде ищеца, т.е. няма признание за задължаване по договор за заем. Това е така, доколкото ответникът признава и по делото се доказва, че така заплатената от ищеца сума е в изпълнение на друг договор сключен между тях, а не по наведения като основание на иска договор за заем.
Следователно липсва първата предпоставка за обосноваване на основание за допускане до касационно обжалване: формулираният правен въпрос да е от значение за изхода на спора. Във фазата по чл.288 от ГПК непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответната страна следва да се присъдят разноските в настоящото производство, доколкото такова искане е направено в отговора на касационната жалба и същите се доказват от приложеното пълномощно до размера на 150 лева-платено адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №229/01.10.2010 г.на Смолянски окръжен съд по в.гр.д. №354/2010 г
ОСЪЖДА В. К. Х. Е.: [ЕГН] от[населено място] да заплати на И. М. И. [ЕГН] от[населено място] сумата от 150 лева разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: