2
ч. гр. д. № 3824/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 09.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3824/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Ж. С. в качеството й на процесуален представител на Н. И. Г. и Б. Ц. Георгиева, против определение от 19.06.2017г. по в. ч. гр. д. № 168/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено решение от 05.12.2016 г. по гр. д. № 469/2016 г. по описа на Районен съд – Берковица в частта, имаща характер на определение, с която Д. П. Б., М. Н. Б. и М. П. Х. са осъдени да заплатят на Н. И. Г. и Б. Ц. Георгиева разноски в размер на 751, 50 лв.
Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира да са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с формулирани въпроси, приложени са съдебни актове.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата – Д. П. Б., М. Н. Б. и М. П. Х., в който се съдържат обосновани възражения срещу нейната допустимост и основателност и се претендират разноски.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу определение, което е годен предмет на касационна проверка, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
В мотивите на обжалваното определение Окържен съд – Монтана е констатирал, че пред Районен съд – Берковица се е развило производство по иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Н. И. Г. и Б. Ц. Г. против Д. П. Б., М. Н. Б. и М. П. Х.. Първоинстанционният съд се е произнесъл по претенцията на ищците, че същите са собственици на постройка с идентификатор 07510.301.310.4, макар в кадастралния регистър да е записано, че 1/4 ид. ч. от нея принадлежи на М. П. Х. въз основа на нотариален акт за дарение № 141, том 2, рег. № 558, дело № 325/26.05.2009 г., обективиращ сделка между ответниците. Посочено е, че с отговора на исковата молба ответниците са признали иска, а ответницата М. П. Х. подала до Службата по геодезия, картография и кадастър молба за корекция на грешка относно собствеността на процесната сграда.
Първоинстанционният районен съд Берковица уважил предявения иск и присъдил разноски в полза на ищците, а впоследствие, сезиран с искане по чл. 248 ГПК от страна на ответниците, отказал да измени постановеното решение в частта за разноските с мотивите, че макар да е направено признание на иска не съществува друг ред освен исковия процес за изследване правото на собственост. Това негово разрешение въззивният съд счел за неправилно и постановил атакуваното в настоящото производство определение като приел, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Посочил е, че ответниците никога не са оспорвали правото на собственост върху процесната постройка, т. е. не са дали повод за завеждане на иска. Грешката в кадастралния регистър не е направена по тяхна вина. Те не са знаели за нея, а ищците от своя страна са разполагали с възможността, предвидена в чл. 53 б ЗКИР за поправка на явна фактическа грешка. Съдът е заключил, че Н. И. Г. и Б. Ц. Г. имат качеството на заинтересовано лице и са били легитимирани да предприемат други действия преди да предявят иска по чл. 124 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Тези съображения са обусловили крайното разрешение на съда, според което Д. П. Б., М. Н. Б. и М. П. Х. не дължат разноски на ищците, тъй като не са дали повод за завеждане на делото.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение и е установено наличие на някоя от предвидените специални предпоставки, а именно – въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Формулираните от жалбоподателите въпроси: 1- дали ли са повод ответниците за завеждането на делото като са сключили помежду си сделка по нотариален ред; 2 – поведението на ищеца или поведението на ответника преди завеждане на делото е от значение за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и налице ли е първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 ГПК – „ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото” ако сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца, не съставляват общото основание за допускане на касационна проверка. Те не са разрешени от съда и не стоят в основата на решаващия му извод. Съдът е приел, че ищците са разполагали с правната възможност да поискат отстраняването на допусната грешка в кадастралния регистър по административен ред (чл. 53б, ал. 1 във вр. с чл. 54 ЗКИР). Ако заинтересованите лица, каквито в това производство биха били ответниците, откажат да подпишат акта, това би обосновало правния интерес на поискалите извършване на поправката, да установят правата си по съдебен ред.
Неотносими към разрешения от съда въпрос са представените определения, за обосноваване основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Те имат за предмет разрешаване въпросът за отговорността за разноски в различни от настоящата хипотези.
При извършената проверка на частната касационна жалба не се установи да е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, поради което такава не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 19.06.2017г. по в. ч. гр. д. № 168/2017 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: