2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София,09.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1296/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адв. М. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] – Враца, против въззивно решение №157/04.5.2010 г. по гр.д.№216/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.
С въззивното решение Врачанският окръжен съд е отменил решение №145/25.02.2010 г. по гр.д.№3175/2009 г. по описа на Врачанския районен съд, VІІІ-ми граждански състав, и е уважил предявените от Н. Д. Т. от[населено място] против [фирма] – Враца, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че при постановяване на решението си съдът неправилно е приложил материалния закон. Сочи се, че нормата на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ КТ предвижда възможност работодателят да прекрати трудовия договор с работника при съкращаване на щата. Излага се, че неправилно въззивният съд е приел от една страна, че не е налице акт на компетентен орган за съкращаване в щата, а от друга страна се приема, че реалното съкращаване на длъжността на въззивника е настъпило на 01.10.2009 г., при положение, че се приеме, че е налице акт на компетентния орган за съкращаване в щата,т.е. решението на ВОС е необосновано, защото не е ясно какво приема съкратен ли е щата или не, и е в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че от приложените към касационната жалба решения на ВКС е видно, че когато е налице реално съкращаване на щата, прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно.
Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Н. Д. Т. от[населено място], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че то не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението представлява излагане на становище свързано с предмета на делото, с постановеното въззивно решение, както и елементи на касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №157/04.5.2010 г. по гр.д.№216/2010 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№3983/09.6.2010 г., подадена от адв. М. Д. – процесуален представител на ответника по исковата молба – [фирма] – Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: