О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 216
гр.София, 20.03. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 42/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Общинската с. „З”, гр. К. е подала касационна жалба вх. № 1* от 30.04.2008 год. срещу въззивното решение № 109 от 31.03.2008 год. по в.гр.дело № 669/2006 год. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено решение № 8 от 31.05.2006 год. по гр.дело № 31/2005 год. на Каварненския районен съд и е уважен иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, като е признато правото на възстановяване на правата на наследниците на П. П. П. , б.ж. на с. Б. върху земеделска земя-лозе с площ два декара в землището на същото село. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 2* от 30.12.1994 год. по адм.дело № 217/1994 год. ІІІ г.о. и решение № 91 от 01.02.1995 год. по адм.дело № 2349/1994 год. на ІІІ г.о. на ВС и б/ противоречива практика на съдилищата – представят се решение от 03.12.2007 год. по в.гр.дело № 578/2007 год. и решение от 15.11.2007 год. по в.гр.дело № 569/2007 год. на Шуменския окръжен съд.
Ответниците по касация К. П. П. и П. Г. А. от гр. К., както и П. П. Д. от гр. В. са на становище, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
По иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се докаже, че описаните в исковата молба имоти са били собственост на ищците или на техния наследодател към момента на тяхното обобществяване чрез включването им в ТКЗС, като на доказване подлежи и самият акт на кооперирането. Следва да се докажат фактите, по силата на които е била придобита собствеността /правна сделка, придобивна давност и др./. За установяване на факта, че имотът е бил включен в ТКЗС са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, като ограничението, съдържащо се в чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, след изменението на закона /ДВ, бр.13 от 09.02.2007 год./ се отнася единствено до факта на придобиване на собствеността.
За да уважи иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, въззивният съд е приел, че съгласно крепостен акт № 54 от 15.12.1909 год. Панайот П. П. е притежавал в с. М. наименование на с. Б. лозе от два декара, а след неговата смърт през 1918 год., собствеността върху имота преминала върху законните му наследници –, Г. и С. Ищците К. П. П. и П. П. Д. са деца на С. П. , а П. Г. А. е дете на Г. П. Съдът е приел, че само отдалечеността във времето от издаването на крепостния акт до началото на колективизацията на земеделските земи в с. Б. не е достатъчно, за да се направи извод, че след 1918 год. наследниците на П. П. са отчуждили имота или по някакъв друг начин са загубили собствеността върху него. Посочено е още, че страната, която отрича правото на собственост не е доказала, че са настъпили конкретни обстоятелства, довели до изгубване на правото.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с посочените решения на Върховния съд, ІІІ г.о. С решение № 2* от 30.12.1994 год. по адм.дело № 217/1994 год. е прието, че в производството пред съдилищата по жалби срещу отказите на поземлените комисии правото на собственост върху земеделските земи може да се установява с всички предвидени в ГПК доказателства /чл.14,
ал.5 ЗСПЗЗ/. Решението на Върховния съд, ІІІ г.о. касае съдебноадминистративното производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ, а не исковото производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ.
Липсва противоречие и с решение № 91 от 01.02.1995 год. по адм.дело № 2349/1994 год. на ВС, ІІІ г.о., с което е било отменено по реда на надзора влязло в сила решение на районен съд, с което е отменен отказ на поземлена комисия и е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав поради нарушение на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ – не били анализирани доказателствата и не били изложени съображения дали претендираната от заявителя земеделска земя е внесена от неговия наследодател в поземления фонд на ТКЗС. Обжалваното въззивно решение съдържа мотиви, че лозята, които по своя характер са земеделски имоти, в периода на масовизацията са се считали предадени за ползване от ТКЗС /независимо дали действително са ползвани/ и че от правна гледна точка не са съществували в реални граници, като конкретен самостоятелен обект на правото на собственост. Отделно от това, в първоинстанционното производство /с.з. на 18.10.2005 год./ са разпитвани свидетели /срвн. показанията на Н. И. П. / относно обстоятелството дали лозята са били внесени в ТКЗС, а и вещото лице в заседанието на 31.01.2006 год. е заявило, че е имало опит лозята да бъдат внесени в ТКЗС, като на собствениците се даде друга земя по-близко до селото, но че местността не е експлоатирана от ТКЗС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК също не е налице. С решението от 03.12.2007 год. по в.гр.дело № 578/2007 год. на Шуменския окръжен съд искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е отхвърлен, защото само удостоверението от общината, че поземлен имот е бил изключен от плана и са образувани парцели, записани на името на наследодателя, не доказва активната легитимация на последния, респ. на новите наследници.
С решението от 05.11.2007 год. по в.гр.дело № 569/2007 год. на Шуменския окръжен съд искът по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е бил отхвърлен по съображение, че наследодателят на ищците се е изселил в Република Т. и тъй като в двугодишен срок не е ликвидирал собствеността си върху имотите съгласно К. за установяване между Б от 18.10.1925 год., земите му са станали собственост на държавата. Очевидно е, че решението не е относимо към процесния случай.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 109 от 31.03.2008 год. по в.гр.дело № 669/2006 год. на Добричкия окръжен съд по жалба вх. № 1* от 30.04.2008 год., подадена от О. с. „З”, гр. К..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: