ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 217
София, 01.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.д. № 3820 по описа за 2016г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК по касационната жалба вх. № 85221/22.VІ.2016г. на адвокат Н.И. като процесуален представител на [фирма] срещу въззивното решение на СГС от 10.V.2016г. по в.гр.д. № 19305/2014г.
Ответниците по касационната жалба /ищци/ А. Н. Т., О. К. Ж., В. М. Р. и М. В. Р. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат М.В. са заели становище за нейната недопустимост, евентуално за недопускане на касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е частично процесуално недопустима, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение от 10.V.2016г. СГС е потвърдил решението на СРС от 10.VІІ.2014г. по гр.д. № 32186/2013г. в уважителните му части по предявените от А. Н. Т., О. К. Ж., В. М. Р. и М. В. Р. срещу касатора: искове по чл.422 ГПК за установяване, че дружеството дължи на ищците припадащата им се съобразно квотите им на съсобственост части от ползите, получени от ответника, изразяващи се в получена наемна цена за предоставено на трето лице ползване на недвижим имот – магазин в , съответно индивидуализиран, за периода 01.І.2009г. – 31.ХІІ.2010г., в общ размер 16807.44лв., в т.ч.: на Ж. и на Т. – по 5602.48лв. и на В. и на М. Р. – по 2801.24лв., и искове по чл.86 ЗЗД за установяване, че дружеството дължи на Ж. и на Т. по 1130.65лв. и на В. и на М. Р. – по 565.32лв. мораторна лихва върху главниците. С въззивното решение е отменено определението на първоинстанционния съд от 29.ІХ.2014г., постановено по реда на чл.248 ГПК, и вместо него е изменено решението на СРС в частта за присъденото общо в тежест на четиримата ищци в полза на дружеството адвокатско възнаграждение с намаляването му от 4714.17лв. на 2129.83лв., определено съобразно разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК с оглед сумите, с които са намалени размерите на първоначално заявените претенции /в общ размер 53327.67лв./
Касационната жалба е подадена само в частта на въззивното решение относно мораторните лихви и в частта му, имаща характер на определение, относно изменението на първоинстанционното решение за разноските.
При тези обстоятелства касационната жалба е недопустима в частите срещу въззивното решение по исковете на четиримата ищци за мораторни лихви с оглед цените им – всички с размер под 5000лв. Недопустима е касационната жалба и срещу решението /с характер на определение/ в частта за изменение на първоинстанционното решение за разноските /за сумата общо за двамата в размер на 1568.28лв./ по отношение на В. Р. и на М. Р., тъй като цените и по двете им претенции /главници и мораторни лихви/ са под посочения размер. В тези части касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане.
Допустима с оглед разпоредбата на чл.248 ал.3 изр.второ ГПК и предвид размерите над по 5000лв. на претенциите за главници е само касационната жалба по отношение на въззивното решение в частта му, имаща характер на определение, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по отношение на Ж. и на Т..
По допускането на касационната жалба в допустимата й част ВКС на РБ взе предвид следното:
При постановяването на атакувания съдебен акт въззивният съд е взел предвид, че първоначално предявените претенции са намалени от ищците, включително от А. Т. и О. Ж. /с по 17777лв./, и поради това производството по делото е прекратено относно тези суми, като на основание чл.78 ал.4 и ал.5 ГПК и съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приел, че заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция е прекомерно и е изменил решението на СРС в тази му част.
Касационно обжалване на така постановения съдебен акт не следва да бъде допускано.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, представено от касатора след дадено му от въззивния съд указание, не са посочени въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл, обусловило решаващите му изводи относно разноските. В изложението са споделени основанията, поради които първоинстанционният съд е стигнал до извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, като бланкетно е заявено, че казусът е решаван противоречиво от съдилищата /без да се сочат и представят съдебни актове в тази насока/, и затова и на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК следвало да бъде допуснато касационно обжалване. При това положение липсват предвидените в посочената разпоредба предпоставки, което обуславя недопускане на касационно обжалване.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.3 ГПК на касатора не се следват разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на СГС, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, № 3872 от 10.V.2016г. по гр.д. № 19305/2014г. в частите по исковете на А. Н. Т., О. К. Ж., В. М. Р. и М. В. Р. срещу дружеството за мораторни лихви и в частта за изменение на първоинстанционното решение за разноските /за сумата общо 1568.28лв./ по отношение на В. Р. и на М. Р. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тези части.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, № 3872 от 10.V.2016г. по гр.д. № 19305/2014г., в частта за изменение на решението на СРС от 10.VІІ.2014г. по гр.д. № 32186/2013г. в частта относно присъдените в тежест на А. Н. Т. и на О. К. Ж. разноски по касационната жалба на [фирма].
Определението подлежи на обжалване само в частта без разглеждане в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: