О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 01.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 234 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на М. Н. Ш., чрез пълномощника й адвокат Вл. Д. от [населено място], срещу определение № 558 от 4.04.2012 год. по гр. д. 56/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменен хода по същество на делото, върната е въззивната жалба на М. Ш. против първоинстанционното решение по гр. д. № 193/2011 год. на Хасковския окръжен съд и е прекратено въззивното производство.
Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение поради неясни и формални указания на съда за установяване на отказа на пълномощника от пълномощието, за което е уведомил съда и което е достатъчно, за да породи действие по прекратяване на представителството на страната. Иска отмяната му и връщане на делото за разглеждането му по същество от въззивния съд.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] я оспорва по изложените в писмения отговор съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е и основателна, поради следните съображения:
Въззивният съд, след постановяване на определение за даване ход по същество на делото, в срока за произнасяне на решението по него, е констатирал, че не е спазен седмодневния срок за отстраняване на нередовностите във въззивната жалба – внасяне на държавна такса в размер на 1 860 лв., поради което и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК върнал същата и прекратил въззивното производство. Този извод обосновал с липсата на доказателства за оттегляне на пълномощието на адв. Вл. Д., получил съобщението за отстраняване на горната нередовност на жалбата на 23.11.2011 год., поради което и последващото внасяне на държавната такса от страната на 12.12.2011 год. е извън указания срок.
Без съмнение е, че въззивният съд следи служебно за допустимостта на въззивното производство, обусловено и от редовността на въззивната жалба против първоинстанционното решение. В случая обаче направеният извод за неспазване на срока за отстраняване на нередовността на въззивната жалба е неправилен, което е обусловило и неправилността на обжалваното определение. Действително, съобщението за указанието за отстраняване на нередовността на жалбата относно внасяне на дължимата държавна такса е получено от пълномощника на страната адв. Вл. Д. на 23.11.2011 год., но на 28.11.2011 год., т. е. в срока за изпълнението му, същият е уведомил съда, че „от 25.11.2011 год. не представлява жалбоподателката М. Ш.” и всички съобщения до нея да се изпращат на адреса й в [населено място]. От съдържанието на това уведомление е видно, че се касае за отказ от даденото му пълномощно, за което законът – чл. 36 ГПК, предвижда единствено уведомяване на съда, което в случая е налице, като мотивите за това действие са без значение. Вместо да се съобрази с отказа от пълномощието, за което е уведомен от пълномощника на страната, и да предприеме процесуални действия по съобщаване на указанието за внасянето на държавната такса на жалбоподателката на домашния й адрес, за което и адвокат Вл. Д. е настоял в молбата си, първоинстанционният съд е изискал доказателства за оттегляне на пълномощното /което е право на доверителя/, и което е ирелевантно в случая, тъй като данни, а и твърдения за това не са били налице. Поради това и внасянето на държавната такса на 12.12.2011 год. от страната не е извън срока, тъй като такъв за нея не е започнал да тече – съобщение до М. Ш. за отстраняване на нередовността в жалбата й не й е изпращано. Поради това и процесуалните действия на първоинстанционния съд по чл. 263 ГПК са правилни и въззивното производство е образувано по редовна въззивна жалба, а направеният обратен извод в определението на въззивния съд, и то постановено на 4.04.2012 год. в срока за произнасяне на решението по делото, е неправилен и същото следва да се отмени.
Релевантно за наличие на предпоставките за връщане на въззивната жалба е неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовностите в нея, които са съобразени с изискванията на закона и за което съдът е съобщил на жалбоподателя. От волята на последния зависи отстраняването им, за да се приведе жалбата в съответствие с чл. 260 и чл. 261 ГПК и в зависимост от това са обусловени следващите процесуални действия на съда. Предприетите такива от въззивния съд за приложението на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК с обжалваното определение са неправилни по изложените съображения за редовност на жалбата, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 558 от 4.04.2012 год. по гр. д. № 56/2012 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е върната въззивната жалба на М. Н. Ш. срещу решение № 104 от 12.10.2011 год. по гр. д. № 193/2011 год. на Хасковския окръжен съд и е прекратено въззивното производство и
ВРЪЩА делото на същия въззивен съд за продължаване процесуалните действия по разглеждането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: