О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София, 11.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3321/2019 година.
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба вх. № 1024164/18. 06. 2012 г. от Л. Х. Т. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение от 12. 08. 2011 г. по гр. д. № 2378/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 179 от 20. 03. 2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС, 2 г.о., с което е допусната делба на самостоятелни обекти – магазин, двустаен апартамент и мансарден етаж от ъгловата къща, построена в дворно място съставляващо УПИ …., кв. …., зона Б…. по регулационния план на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], ведно с 1/2 идеална част от дворното място, между държавата, молителката и още осем физически лица, при следните квоти: 180/360 ид.ч. за държавата, по 66/360 ид.ч. за Л. Т. В. 30/360 ид.ч. за молителката Л. Х. Д. (понастоящем с фамилно име Т.), по 6/360 ид.ч. за Е. В. М. и К. Е. Ю. М., 3/360 ид.ч. за Р. Г. М. и по 1/360 ид.ч. за З. Д. П., Л. Л. П. и Т. Л. М..
Молбата се основава на едно единствено писмено доказателство – венчално свидетелство № 27 от 24. 12. 1926 г., което според молителката установява, че бракът между наследодателката М. И. Т. и Р. Я. Р. е продължил над 32 години, което е от значение при определяне квотите на съделителите в съсобствените имоти. Твърди се и незаконосъобразно включване на държавата като собственик на имота. Иска се отмяна на решението.
Ответните страни по молбата за отмяна – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, Л. Т. В., Е. В. М., К. Е. Ю. М., Р. Г. М., З. Д. П., Л. Л. П. и Т. Л. М. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното:
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК (въззивното решение е влязло в сила на 20. 03. 2012 г., с постановяване на определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато до касационно обжалване, а молбата е депозирана на 18. 06. 2012 г.), от легитимирано лице, срещу подлежащ на отмяна акт, но е недопустима. Недопустимостта й произтича от обстоятелството, че изложените в същата фактически твърдения не може да се подведат под основанието за отмяна, визирано в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката нито твърди представеното писмено доказателство да е ново или новооткрито – венчалното свидетелство е било представено от нея, чрез пълномощника й адв. Д., в проведеното пред първата инстанция на 13. 11. 2006 г. открито съдебно заседание (л. 67 и л. 71 от делото на СРС), нито твърди да е била налице непълнота на доказателствения материал, дължаща се на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Съдържащите се в молбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения – неправилна преценка на събрани доказателства, за необоснованост на фактически изводи и за противоречие с материалния закон при определяне на участниците в съсобствеността и дяловете им представляват касационни основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 ГПК.
Съгласно ТР № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено, че наличието на точно и мотивирано изложение на основания, на които ВКС може да даде правна квалификация по чл. 303 и 304 ГПК, е изискване за редовност на молбата по чл. 306, ал. 1 ГПК, каквото не би било налице, когато молителят е релевирал доводи, съставляващи касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и когато не твърди приложените към молбата писмени доказателства да са нови или новооткрити, непредставени по време на висящността на делото.
Като процесуално недопустима, молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да бъде допускана до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от Л. Х. Т. молба вх. № 1024164/18. 06. 2012 г. за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на влязло в сила решение от 12. 08. 2011 г. по гр. д. № 2378/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, II-В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 179 от 20. 03. 2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС, 2 г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: