O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 11.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 3396/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производствoто е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Б., приподписана от адв. А. И., срещу определение № 10618 от 02.05.2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, по ч. гр. д. № 5321/2019 г., с което е потвърдено определение от 16.08.2018 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 47314/2016 г. за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя ревандикационен иск по чл.108 ЗС, на основание чл.299 ГПК.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на извода на въззивния съд за непререшаемост на правния спор между страните, който е разрешен с влязло в сила решение между същите страни за процесния имот. Твърди се, че между двете производства не е налице обективен идентитет. В изложението се посочва като специално основание за допускане на касационното обжалване чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с твърдението, че произнасянето на касационната инстанция ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като обуславящ изхода на делото е изведен следния процесуалноправен въпрос, а именно: „допустимо ли е след като обяви, че ще се произнесе с решение по съществото на спора, съдът да постанови определение за прекратяване на производството по делото“. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност.
В хода на производството пред настоящата инстанция е починал частния жалбоподател, като на основание чл.227 ГПК с определение от 10.10.2019 г. на мястото му е конституиран наследникът му по закон – А. Н. Б.. На същия е предоставена възможност да заяви дали поддържа частната жалба, като в определения срок не е постъпило негово становище.
От ответника Софийска адвокатска колегия е постъпил писмен отговор, с който се оспорва жалбата относно наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, както и по основателност.
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебeн акт.
По въпроса за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване като положително условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск за установяване правото на собственост и предаване на владението върху следния недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ****, находящ се в [населено място], кантора № 446, в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с прилежащите 300/231032 ид. ч. от общите части на сградата. Въведено е следното придобивно основание: наследствено правоприемство от А. Н. Б. /баща/ на ищеца и възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ. Наследодателят му се е легитимирал като собственик по силата на съдебна спогодба за делба по ч. гр. д. № 190/1938 г. на Софийски околийски съд, Второ отделение, с която в негов дял е поставено канторско помещение стая 446 с южно изложение към вътрешния двор „Ц. Й.“, при съседи: вътрешен двор „Ц. Й.“, С. В., коридор и наследници на В. Т., с обща площ съгласно строителния план от 9,90 кв. м. През 1971 г. с решение на комисията по чл.30 ЗНО при СГНС в кантората е била настанена 3-та Юридическа консултация. Не са изложени твърдения за отчуждаването на имота.
В процесуалната си защита ответникът е изложил съображения, че производството е недопустимо, тъй като спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо, което обуславя неговата непререшаемост. В защитата си по същество е посочил, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 198, т.30, н. д. № 4773/1977 г., А. Н. Б. е прехвърлил в полза на Съвета на Софийската Адвокатска колегия правото на собственост върху процесния имот, с припадащите се идеални части от общите части на сградата.
В открито съдебно заседание на 16.05.2018 г. районният съд е дал ход на устните състезания и е обявил същите за приключени. В срока за произнасяне е постановил определение за прекратяване производството по делото поради процесуалната му недопустимост.
С влязло в сила на 26.07.1995 г. решение по гр. д. № 607/1991 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от ищеца срещу Софийска адвокатска колегия, Б. Н. и Р. Н. искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на следния имот: канторско помещение – стая 446, южно изложение откъм вътрешния двор на бул. „В.“ № 1А, трети надпартерен етаж, [населено място].
За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по гр. д. № 607/1991 г. на Софийски районен съд, поради което повторното му разглеждане е недопустимо. Посочил е, че жалбоподателят не е изложил и конкретни твърдения във връзка с липсата на обективен или субективен идентитет.
При този предмет на делото и изложените от въззивния съд мотиви, поставеният процесуалноправен въпрос няма характеристиките на обуславящ по смисъла на т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не е от значение за неговите решаващи изводи. Въззивният съд е проверил изводите на първоинстанционния относно наличието на отрицателна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск. Проверка за нейното съществуване съдът дължи и при постановяване на решението, тъй като в противен случай би се стигнало до процесуална недопустимост на същото. Придобивното основание, на което ищецът е претендирал собствеността върху процесните сгради, е било наследствено правоприемство от А. Б., който е притежавал правото по силата на съдебна спогодба за делба /каквото е основанието и по настоящото дело/, независимо че формално като придобивно основание е посочено и възстановяването на собствеността /без да се твърди като релевантен факт отчуждаването на имота/. Силата на пресъдено нещо се формира за спорното материално право, въведено с основанието и петитума на исковата молба, а основанието на иска са посочените от ищеца факти, които съдът подвежда под приложимата правна норма и обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо /т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д.№ 1/2000 г. на ОСГК/. Спорът за собствеността между страните е бил разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по приключилото гр. д. № 607/1991 г. на СРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове за предаване владението върху процесния имот – кантора № 446, заедно с припадащите се идеални части от сградата, като на собственик на основание наследствено правоприемство от А. Б., поради изгубването му – отчуждаване в полза на Софийска адвокатска колегия. Установителното действие на решението по иска за ревандикация се определя към момента на неговото постановяване, по която причина повторно заведеният иск за същия имот би бил допустим, ако са налице факти с правно значение, настъпили след влизане в сила на решението по чл.108 ЗС, на които да се основава новопредявеният иск. В случая в исковата молба и в хода на делото не са били въведени такива факти.
Не следва да се допуска касационен контрол на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения в изложението въпрос, тъй като по него е формирана константна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.
Поради изложените по-горе съображения за постановяване на обжалваното определение в съответствие с тази практика, не е налице и основанието очевидна неправилност.
В обобщение не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 10618 от 02.05.2019 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 5321/2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: